Евгений Кънев, кандидат за евродепутат от листата на СДС България отбеляза за девета поредна година икономически ръст, с което се нареди в групата на държавите с най-динамични икономики. В същото време голямото мнозинство от българите продължават да не чувстват съществено подобряване на техния жизнен стандарт. Нещо повече - засилващата се инфлация дори изяжда мизерното увеличение на техните заплати и пенсии. За това свидетелстват зачестяващите напоследък протести на пенсионери, здравни работници, учители, работници в държавни предприятия и др. Единственото, което се чува от управляващия картел, е как няма пари или в най-добрия случай с колко процента ще се увеличат доходите на някоя избрана група, която е демонстрирала най-силно недоволство. Съществуват много причини за настоящото положение, но аз ще се спра на три от тях, които в най-голяма степен играят ролята на спирачка пред промяна на статуквото. На първо място това е изключително неефективното управление на държавния бюджет. Българите плащат сравнително високи данъци в сравнение с другите страни в региона. Така се формира и бюджетният излишък, който по усмотрение на правителството се разпределя в края на годината в полза на една или друга група, но най-често за придобивки на управляващите. В същото време, въпреки че са платили данъци, хората получават изключително ниско качество на услуги от здравната, образователната, съдебната и други системи – много често им се налага да плащат на ръка, за да получат това, което търсят. Освен че плащат високи данъци и доплащат за публични услуги, парите, плащани на ръка, подхранват сивия сектор и помпат инфлацията, която от своя страна обезценява доходите. Така дори и да има номинално увеличение на доходите, то се изяжда от неефективните публични разходи и инфлацията. Докато не се реформира публичният сектор и най-вече здравеопазването, образованието и съдебната система и не се въведе принципът на програмното бюджетиране с обвързване на разходи и резултати – положението няма да се промени. Втората най-важна причина за поддържането на бедността е свързана с царуващата непрозрачност в отношенията на държавата с частния сектор. Непрозрачността в частния сектор се подхранва от неефективността на институциите (правителство, съдебна система, административни органи на контрол и др.). Нещо повече, начинът на функциониране на самите институции е проводник на непрозрачност, като така се деформира ролята на пазара в отсяването на добрите практики и се утвърждават непазарни формули на успеха. Неясните отношения между бизнеса и политиката направиха политическия бизнес вероятно най-рентабилната дейност в икономиката ни, а както всеки бизнес, така и в този трябва да се осигурява възвращаемост върху инвестициите. Най-удобният инструмент затова, разбира се, е ръководството на държавната администрация, което под формата на неявни преференции за фаворитите и явни пречки за конкурентите осигурява тази възвращаемост. Усилията на частния сектор са предимно концентрирани върху изграждане на корупционни мрежи с публичния сектор (обществени поръчки, общински имоти, митници и пр.), а не върху изграждане на репутация на база нов продукт, ноу-хау, производствена или управленска практика. Именно това е една от важните причини за относително малкото инвестиции в български предприятия. По-малкото инвестиции означават по-малко работни места и по-малко и по-ниски доходи за населението. Третата основна причина и пречка пред ръста на заплатите е политическата протекция над местни или регионални бизнесмени, които пречат на други инвеститори да навлязат в съответния сектор и в резултат да наемат нови работници и/или повишат заплатите. Докато не бъдат ясно регламентирани отношенията бизнес-политика, не бъдат приети закони за конфликтите на интереси и за финансиране на политическите партии, инвеститорите ще продължават да се сблъскват с непрозрачност и да участват в игра с предварително известни победители. В крайна сметка, най-потърпевши от това положение отново са гражданите, защото техните възможности за добра работа и доходи изкуствено се ограничават. Промяната е възможна, но тя ще дойде само с насърчаване на прозрачността и конкуренцията на всички равнища - най-ефективните способи за борба с корупцията. Не по-малко важно е и прилагането на принципа на субсидиарността – т.е. местните проблеми да се решават на местно ниво – което е основна предпоставка нещата, макар и бавно, да започнат да се променят и хората да почнат да усещат ползите от икономическия растеж. Участието в европейския парламент осигурява ефективни възможности за защита на тези принципи и за засилване на натиска към българските институции да започнат реално да ги прилагат.