ПРОИЗХОД НА ИМЕТО
Съществуват различни мнения за произхода на името на Свищов. Някои търсят в него гръцки корени, други славянски или пък влияния от чужди националности. Единодушно решение все още не е намерено. 
Едно от обясненията за името на Свищов е от свещ или светлина, като се има предвид, че преди основаването на града на същото място е имало рибарски колиби, около които нощно време са се палели огньове, за да светят на плаващите лодки. Другите обяснения за произхода на името на Свищов идват от някои езици, като например от немски език s`Fishdorf = рибье село или пък от от латински sisto, което значело крепост, укрепено място.
Други тълкования твърдят, че градът носи името на конкретно лице, а от писмени източници разбираме, че Свищов е изписван по различен начин „Sistov, Chistov, Schistab, Schwisctow, Sistof, Sistove, Sistow, Субест кастро, Зищова, Зистивие“.

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ГРАДА
Свищов и района около него изобилстват от останки – свидетелства за древния произход на селището. Найранните материали са от епохата на първообщинния строй, от времето на палеолита (старокаменната епоха). Следи от населяване на територията на днешния Свищов има и от времето на средния неолит. Откритите оръдия на труда са свидетелство за наличието на праисторически селища в района. От края на бронзовата епоха, тези земи се населяват от траките. Найцялостно запазени до днес са останките на укрепения античен град Нове, просъществувал от I до VI в. от н. е. През I в. той възниква като военен лагер на Първи Италийски легион. Към него се оформя и цивилно селище. Към края на I столетие – бил построен военен лагер – Civitas Novae, далеч 3 км от град Свищов. Нове бил превземан и разрушаван от авари, готи и др. Последните сведения за него са от началото на VII в. Славяните сложили край на съществуването му разрушавайки го и поставили началото на сегашния Свищов.

Найранните сведения за заселване на територията на сегашния град са открити при останките от крепостта Калето. След разрушаването на Novae населението постепенно и трайно се пренасяло в територията на днешния Свищов и заселвало крепостта Калето. За съществуването на града през VIII в. получаваме сведения от археологическите проучвания на местността. Селището на Калето е съществувало непрекъснато през Първата българска държава, през византийското робство, Втората българска държава и османското владичество. Направените проучвания и събраните сведения оформят твърдението, че крепостта Калето възниква по време на византийското владичество върху основите на римска кула. През 1595 г. е завладяно от влашкия княз Михаил Витязул, а това е отворило път и на други влашки у правници. Съществува предание, че в града е пребивавал влашкия владетел Дракула. До Свищов достига и завоевателя Баязид. През 1797 г. отцепилият се от Османската империя Осман Пазвантоглу. От 1812 г. Калето е играла ролята на укрепителна крепост – цитадела. В поредната рускотурска война, през 1810 г., руският генерал Каменски заповядва крепостта да бъде опожарена до основи. Това е краят на свищовската крепост, макар да не била разрушена напълно. Окончателното ѝ разрушаване е по време на Кримската война.

В края на XVIII в. и през XIX в. Свищов вече е бил значително търговско селище и център на стопанския живот в придунавската част на империята. Реката, вписваща се в очертанията на града има съществена роля за неговото развитие. От тук за Европа минава износа на цяла Северна България, Тракия и Македония. Градът се разраства, а населението прогресивно увеличава, както вносът и износът на стоки, така и производството. В годината на освобождението ни от османско иго – 1878, свищовското пристанище в сравнение с останали пристанища по река Дунав (Русе, Силистра, Оряхово и Никопол) заема в търговията на АвстроУнгария първо място по износ, и второ по внос – след Русе. 

Развитият в стопанско отношение град създава благоприятна среда за процъфтяването на културнопросветната дейност и това го превръща, не след дълго, в един от духовните български центрове. Историческите събития и факти от това време свидетелстват за неоспоримото първенство на Свищов в много първи начинания: първо светско училище, първа детска градина, първо читалище, първо професионално училище, първи издания на учебнопедагогическа литература, първа печатница, първи многогласен хор и още много други неща, случили се за първи път тук. Свищов създава необходимата среда за израстването на образовани за времето си хора, с висши идеали и стремежи, които имат значим принос за просветното и културно дело на България.

Килийните училища са найранните просветни учреждения у нас. Те са се помещавали предимно в църквите, а учители в тях често са били самите свещеници. През 1815 година Васкидович създава в Свищов първото българско светско училище. През 1831 г. Христаки Павлович  учредил първо българско училище, наречено „славяноелинско“. През 1846 г. по негова инициатива населението на Свищов от западния край на града си построяват сграда за училище, което нарекли „Св. Николско“ и СлавяноБългарско“. Така в периода 18311846 година в Свищов се заражда училищната дейност, която особено силно намира развитие в трите действащи светски училища по това време Преображенското, Петропалското и Светиниколското. До 1872 г. броя на училищата в Свищов нараства.

Гордост в историята на свищовското образование е създаването на първото професионално училище в България. През 1883 година Димитър Хадживасилев дарява 240 000 златни лева за построяването на сграда на първото търговско училище у нас. 

Наред с министерската заповед за учредяване на търговското училище през 1883 г. в Свищов се поставят основите на първата детска градина. Неин основател е Никола Живков, който и автор на песента „Шуми Марица“ – която после с малки изменения става български национален химн. Първата забавачница, Живков учредява в Долната махала на Свищов и я нарича „Детска мъдрост“. 

В Свищов е създадено първото у нас Висше търговско училище. Както повечето значими неща създадени в Свищов, така и построяването на академията става възможно благодарение на дарената крупна сума от още един родолюбив и силно прогресиращ във възгледите, стремежите и действията си свищовец Димитър Апостолов Ценов. Той прави едно от найзначимите деяния в историята на дарителството и на българското образование, като през 1912 г. дарява цялото си състояние и имоти, възлизащи на над 56,5 млн. златни лева, за построяване и поддържане на висша търговка академия. Дарението на Димитър Ценов е второто поголемина направено за нуждите на българското образование, след това на братята Евлоги и Христо Георгиеви (6 млн. златни лева) за Софийския университет. 

Много преди образованието в Свищов да претърпи развитие, в града се наблюдава значителен културният подем. Отново за първи път, именно свищовци обединяват силите на своя предприемачески дух и поставят основите на Първото българско читалище. „На 30 януари 1856 г. учителите Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов се събират в дома на Димитър Начович и учредяват „читалище с музеум“. Емануил Васкидович дарява 800 тома литература от личната си библиотека за нуждите на новоучреденото читалище. Щедрият дарителски акт на Кирил Д. Аврамов от 1904 г. съдейства за построяването на голям читалищна сграда. За построяването ѝ Кирил Д. Аврамов дарява крупната сума от 200 000 златни лева (22 март 1904 г.). Сградата била завършена през 1908 г. и на 14 септември става официалното откриване на Читалището.
Наред с останалите първи начинания, в Свищов за първи път се заражда и хоровото изкуство у нас. Към 1862 година в гр. Свищов дохожда Янко С. Мустаков от гр. Трявна. Добил широки познания по музика, Мустаков сгрупирал около себе си свищовските младежи, любители на хубавото пеене, и започва да ги обучава по нотни тетрадки. Тъй той скоро образувал певчески хор, с който започва да пее на два гласа (две партии) в църквата „Св. Преображение“. Това било през 1868 г. Малко покъсно след 2 години, той съставил от същите младежи оркестър, състоящ се от няколко цигулки, няколко китари и виолончело.

Наред с всички изброени до тук първенства на Свищов и още много други, на града се пада привилегията пръв да посрещне освобождението от турско владичество. Форсирането на Дунава започнало точно в 2 часа на 27 юни 1877 година. Стрелковите бригади се насочили към българския бряг. Пръв до брега, при устието на Текир дере, стигнала ротата на капитан Фок. Руските войни навлезли във вътрешността и разгромили караулката на турския отряд. Към 9 часа сутринта сраженията по брега били почти приключили. Неприятелят отстъпил пред руското нашествие. Ген. Драгомиров пристъпил към втората част от плана, а именно Свищовските възвишения. След превземането на свищовските височини мисията на ген. Драгомиров приключила. Реката била форсирана успешно. Останало да се завземе Свищов. В 3 часа следобед на 27 юни 1877 г., руските войници от бригадата на Петрушенски влезли в Свищов. Градът бил честит да бъде освободен пръв и да изживее трепетни мигове.

Непосредствено след посрещането на свободата в Свищов се заражда първото гражданско управление. Началото било поставено тържествено в църквата „Св. Преображение“ на 16 юли 1877 година. Градът бил определен за губерния. За първи губернатор бил назначен Найден Геров, а за вицегубернатор Драган Цанков. Градската управа на Свищов се помещавала в дома на Иваница Хаджиконстантинов, бащата на Алеко Константинов. Самият Алеко Константинов става писар, а Иван Вазов редактор в нея. За първи кмет на Свищов е избран Димитър Анев. Само няколко месеца след посрещането на свободата, Свищов вече имал своята административна система, а войната продължавала и дори е била в своя пик. По време на войната, първият освободен град изживял редица нови и прогресивни за времето си събития. Градът се превърнал в духовен център. В него отсядали, работили и преминали редица видни хора, които оставили своя принос в развитието му като Любен Каравелов, Марин Дринов, Иван Богоров, Петко Каравелов и още много други. 

В първите години след освобождението Свищов продължава своя възход на развитие. Установеното общинско управление се ръководи известно време от създадените Временни правила, но постепенно се създават условия за общинско самоуправление. Общината проявява своята самостоятелност в благоустрояването на града и стопанското му развитие.

В административно отношение от 1888 г. до 1901 г. общината е в Свищовски окръг, а от май 1901 г. влиза в състава на Търновски окръг. След създаването на областите през 1934 г., Свищовска община е в Плевенска област. 

През първите години на освобождението Свищов запазва търговското си първенство. Пристанището продължавало да обслужва голяма част от вноса и износа на стоки в страната. Развитието на търговията довело до замогването на търговското съсловие в Свищов, което не обръщало сериозно внимание на производителността и съответно нейните функции постепенно започнали да затихват. Към края на XIX и началото на XX век в Свищов съществуват незначителен брой дребни промишлени предприятия и занаятчийски работилници. 

След 1899 г., когато се открива жп линията София – Варна, голяма част от търговията се пренасочила към морето. Съответно това изменя значимостта на свищовското пристанище и на Свищов като търговски център, защото товаренето на стоки се разпределяло между градовете, оформили се като позначими жп центрове напр. Този факт неминуемо довежда, само няколко години след освобождението, до западане стопанското значение на Свищов.

До идването на социалистическата революция у нас Свищов е малък провинциален град със замиращ стопански живот. Промяна в това състояние на иначе проспериращия през Възраждането търговски център настъпва с идването на Народната власт. Започва изграждането на новата промишленост, строят се предприятия и заводи, което променя напълно икономическата характеристика на града. В общината се развиват химическа, хранителновкусова, стоманобетонова, дървопреработваща и местна промишленост. Новата икономическа обстановка води до благоприятни промени в социалнобитовото устройство на хората, в културния и образователен климат на Свищов. Градът поема по пътя на социализма и на изграждането на едно здраво трудово общество. Успехите в различните сфери на стопанския, културен и образователен живот започват да се множат.

През годините на Народната власт се наблюдава трайно и прогресивно благоустрояване в Свищов и цялата община. Строителството изживява истински възход, в резултат на което изникват десетки жилищни сгради и комплекси, административни сгради, съоръжения и заводи. Свищов получава съвсем нов облик, коренно различен в архитектурно отношение. Особено значим е факта, че за нуждите на населението, в цялата община се изгражда водоснабдяването на домакинствата. Започва строежа на канализацията, както и електроснабдяване на поголям брой домакинства в цялата селищна система.

В полза на градоустройството се появяват много нови паркови зони и зелени пространства за отдих и разкрасяване на градските пространства. Строят се детски градини и детски площадки за игра в жилищните квартали. Само в първото десетилетие на Народната власт, в Свищов изникват няколко важни производствени сгради като ДДК „Република“, Винарска изба – Свищов, жилищни и стопански сгради в МТС и ДЗС, административната сграда на ОНС, читалищните сгради на селата и др. До 80те години броят на строежите значително расте. Към 1984 година в Свищов са изградени 5 жилищни комплекса „Дунав“, „Младост“, Младост 2“, „Гагарин“. Няма как да не отбележим, че в периода на Народната власт в Свищов се появяват почти всички големи и значими производствени здания, които оказват съществено влияние върху икономическото развитие на града и живота на населението. Освен споменатите погоре, особено важни са още сградите на ДИП „Текстилни влакна“, Ремонтнотехническата работилница, Завода за стоманобетонни изделия „Георги Терзиев“, построяват се сградите на ТПК „Милан Василев“, ТПК „Пролет“, складовете на „Сортови семена“, както и сградите на новия културен дом, хотела, Партийния дом и други. 

Социалистическото преобразяване на Свищов оставя траен отпечатък върху облика на града. С построяването на новата база на ВФСИ, комплекса от студентски общежития и Комбината за целулоза и изкуствени влакна, Свищов все посилно възвръща челното си място на развиващ се и проспериращ икономически и културнообразователен център. До 90те години на XX век, промяна в развитието на града и общината не се наблюдават.