На 29 януари в Националния пресклуб на БТА в Свищов се проведе конференция на тема: „Политиката на сближаване в Европейския съюз“, която се реализира по проекта на Българската телеграфна агенция „Европа на Балканите: Заедно чрез знание”. На форума, който беше открит от генералния директор на БТА Кирил Вълчев, присъстваха кметът на Свищов д-р Генчо Генчев, представители на местната власт, културата и образованието.

„Принос на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев в рамките на конференцията по проекта на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" с подкрепата на Европейската комисия. Целта на проекта е да разкаже за обмяната на знание между хората в България и на Балканите и хората от останалата част на Европейския съюз (ЕС), и така  взаимното опознаване на българския принос  в общия живот в ЕС.

Обичайно чуваме, че България получава пари от ЕС и в съзнанието остава това, че българите сме тези, които само печелят от участието си в Съюза, но истината е, че и ЕС печели от българите, както печели и от останалите европейски народи. Смисълът на тези срещи е да се вижда съвременният принос, допълни Вълчев.

Приносът на Свищов в Европа е първото от българските читалища - прозорец към знанието за новостите по света, каза Вълчев. Той подчерта, че разговорът в Свищов е в навечерието на 30 януари. На този ден през 1856 г. по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов в град Свищов е открито Първото българско народно читалище, наречено на дарителите за построяването на сградата Еленка и Кирил Д. Аврамови.

Именно познанието заради искрения интерес към достиженията на хората на други места по света и най-вече в Европа превръща Свищов в „Града на стоте първи неща в България“. Сред тези първи неща се свързват неща, като започнем от лагера Нове на римския Първи италийски легион, и след отварянето на първото българско читалище. От Свищовско е Филип Станиславов - създателят и издателят първата печатна книга на кирилица "Абагар", издадена в Рим през 1651 г., припомни Вълчев.

Първото крупно дарение за просветни цели в българските земи е направено в Свищов през 1812 г. Отпечатан е първият учебник по аритметика, създадена е първата детска градина, първото професионално училище като по-късно водещата стопанска академия получава името на своя спомосъществувател Димитър Ценов.

Тук са първата парна мелница, първата печатарска машина. Тези първи “европейски” неща идват в България именно през Свищов благодарение на будните му граждани, които използват по най-добрия начин местоположението на града на река Дунав.

И ако има какво още много важно да направи съвременна България вече като част от ЕС, това е да свърже града с Видин и Русе с добър път, какъвто няма и да възстанови и развие постоянното корабоплаване от града в двете посоки с всекидневен речен транспорт, каза Кирил Вълчев. Той подчерта, че Свищов дава на България и символа на “пътуващия” българин - Алеко Константинов. Той е създателят на организирания туризъм в България с мотото „Опознай Родината, за да я обикнеш“ и любопитният да опознае човек през Прага и Париж в Европа чак до Чикаго в Америка. Това любопитство и към родното, и към чуждото също е български принос в Европа, в която има други народи, напълно затворени в себе си и знаещи само себе си.

Нещо повече - в Европа има доста народи, които нямат самокритичност като българската, родила знаменития герой на Алеко Бай Ганьо. Заради това вековно самопоставяне на Свищов в Европа беше напълно естествено най-сетне такива европейски разговори като Европа на Балканите: Заедно чрез знание", които БТА организира в областните градове и съседните страни, да включи и “Града на стоте първи неща в България", каза Вълчев и допълни, че Свищов се нареди и сред първите необластни градове с постоянно присъствие на БТА- с кореспондент и Национален пресклуб на БТА….“

Целия текст може да видите на приложения линк, водещ към сайта на БТА - https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/823263-prinos-na-svishtov-v-evropa-e-parvoto-ot-chitalishtata-ni-prozorets-kam-znanie

Снимки: БТА