В Дунава се срещат 3 вида миди – единият от тях е китайската блатна мида
Наскоро по време на петъчния парламентарен контрол в Народното събрание депутатът от Синята коалиция Лъчезар Тошев зададе въпрос към министърът на околната среда и водите Нона Караджова. Въпросът касаеше действията, предприети от нейното ведомство по повод привнасянето на нови за екосистемата биологични видове в басейна на р. Дунав. Депутатът дори показа на колегите си екземпляри от т.н. китайска блатна мида, намерени на брека на реката при Свищов и подари един от тях на министър Караджова.
Потърсихме за коментар специалистът по безгръбначни видове доц. Здравко Хубенов – научен секретар на Националния природонаучен музей. Той беше любезен да поясни за читателите на в-к „Свищовски бряг” , че появата на китайската блатна мида в Дунава се наблюдава от 1990 година, когато екземпляри от този вид са открити в реката при Будапеща. Първите миди, обаче са забелязани много по-рано в рибарници в някои европейски държави. Пренесени са от определени видове риби, като ларвите са били настанени по кожата и хрилете им. Дори още през 1978 година е било съобщено, че такива привнесени видове миди са били открити в развъдници за риба на румъно-унгарската граница, като официалната информация за тези находки е била оповестена чак през 1984 година.
Китайската блатна мида се размножава два пъти по-бързо от останалите два вида в Дунава и расте по-бързо от тях, поясни ученият. Вносните екземпляри достигат 10 сантиметра дължина само за две години, докато местните видове достигет този ръст за 4 до 6 години., допълни той, като напомни, че има и доста едри екземпляри от местните видове черупчести. Китайските им посестрими могат да достигнат над 20 см. Дължина и 13 см ширина, което ги прави да изглеждат доста тумбести. Според доц. Хубенов те не застрашават екосистемата в Дунава и не представляват заплаха за местните видове. Функцията им е да пречистват водата и на много места с по-голяма степен на замърсеност и заблатеност броят им може да достигне до 100-200 екземпляра на квадратен метър.
Макар и едрите екземпляри да достигат до 1 кг. живо тегло, доц. Хубенов не препоръчва тяхната консумация. Не защото не са така вкусни като морските например, а защото в процеса на пречистване на водата в тях се натрупват вредни вещества, предимно тежки метали. Все пак той припомни, че в години на криза и недоимък много хора са прибягвали до тях, за да изхранят семействата си и като пример посочи, че в края на 30-те години на миналия век в софийските хали са се продавали годишно до 15 тона черупчести.
По света се изразходват значителни суми за изучаването на привнесените видове в местните екосистеми, твърди зоологът. Според него въпросът, зададен от синия депутат е зададен и с цел да се види какви средства се отделят или не се отделят от държавата с цел да се изучаването на тези процеси и евентуалните щети от тях.
Ганка Иванова
Потърсихме за коментар специалистът по безгръбначни видове доц. Здравко Хубенов – научен секретар на Националния природонаучен музей. Той беше любезен да поясни за читателите на в-к „Свищовски бряг” , че появата на китайската блатна мида в Дунава се наблюдава от 1990 година, когато екземпляри от този вид са открити в реката при Будапеща. Първите миди, обаче са забелязани много по-рано в рибарници в някои европейски държави. Пренесени са от определени видове риби, като ларвите са били настанени по кожата и хрилете им. Дори още през 1978 година е било съобщено, че такива привнесени видове миди са били открити в развъдници за риба на румъно-унгарската граница, като официалната информация за тези находки е била оповестена чак през 1984 година.
Китайската блатна мида се размножава два пъти по-бързо от останалите два вида в Дунава и расте по-бързо от тях, поясни ученият. Вносните екземпляри достигат 10 сантиметра дължина само за две години, докато местните видове достигет този ръст за 4 до 6 години., допълни той, като напомни, че има и доста едри екземпляри от местните видове черупчести. Китайските им посестрими могат да достигнат над 20 см. Дължина и 13 см ширина, което ги прави да изглеждат доста тумбести. Според доц. Хубенов те не застрашават екосистемата в Дунава и не представляват заплаха за местните видове. Функцията им е да пречистват водата и на много места с по-голяма степен на замърсеност и заблатеност броят им може да достигне до 100-200 екземпляра на квадратен метър.
Макар и едрите екземпляри да достигат до 1 кг. живо тегло, доц. Хубенов не препоръчва тяхната консумация. Не защото не са така вкусни като морските например, а защото в процеса на пречистване на водата в тях се натрупват вредни вещества, предимно тежки метали. Все пак той припомни, че в години на криза и недоимък много хора са прибягвали до тях, за да изхранят семействата си и като пример посочи, че в края на 30-те години на миналия век в софийските хали са се продавали годишно до 15 тона черупчести.
По света се изразходват значителни суми за изучаването на привнесените видове в местните екосистеми, твърди зоологът. Според него въпросът, зададен от синия депутат е зададен и с цел да се види какви средства се отделят или не се отделят от държавата с цел да се изучаването на тези процеси и евентуалните щети от тях.
Ганка Иванова