СВИЩОВСКИТЕ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

СВИЩОВ е разположен сред хълмистите възвишения на дунавския бряг, там където реката е най-вдадена навътре в територията на страната. Градът има древно начало и култура. За богатото му историческо минало свидетелстват паметници от римската епоха, Средновековието, Възраждането и др. Природата тук е изваяла красивите острови Вардим и Персина, на които виреят редки растителни видове и се обитават от защитени представители на животинския свят.

СВИЩОВ е град на просветители и дарители. В него се раждат, живеят и творят плеяда от светли личности, сред които Алеко Константинов, проф. Иван Шишманов, Цветан Радославов, Филип Сакелариевич, Димитър Начович, Емануил Васкидович, Григор Начович, Георги Атанасович, Никола Живков, Димитър Хадживасилев, Кирил Д. Аврамов, Димитър А. Ценов и много други.

СВИЩОВ е града на много първи събития. Тук е направено първото дарение за училищни нужди, първото светско училище, читалище, детска градина, първия многогласен хор и много др. Тук за първи път изгрява свободата и се завърта административната машина на гражданското управление в България.

СВИЩОВ ревниво пази спомена за славното минало и успехите надживели времето си. Днес гостите на крайдунавския град могат да посетят забележителностите му и да се потопят в епохата, за която те свидетелстват.

 

ОЩЕ СВИЩОВСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ:

• Археологическа експозиция; • експозиция „Преминаване на руските войски – 1877 г.“; • местността „Паметниците”; • музей „Главна квартира на руската дунавска армия в село Горна Студена – 1877 г.“; • хълма Калето – останките от крепостната стената и слънчевия часовник; • църквите “Св. Преображение”, “Св. Димитър” - най-старият и напълно запазен архитектурен паметник от XVI век., „Св. пророк Илия”, градски манастир “Св. Св. Петър и Павел”, манастир “Покров Богородичен”; • природен парк Персина; • остров Вардим.

РИМСКИ ВОЕНЕН ЛАГЕР И КЪСНОАНТИЧЕН ГРАД НОВЕ

 

 

Нове се намира на 3 км. източно от Свищов в посока Русе. Системното археологическо проучване на обекта започва през 1960 г.

Нове е основан на брега на река Дунав като военен лагер на VІІІ Августовски легион около 45 г. сл. Хр., а след IV в. се настанява I Италийски легион. Лагерът се състоял от наблюдателни кули и крепости. Постепенно древният град променял облика си. Най-впечатляващата сграда е „Принципията” или щабът на легиона. На това място са намерени много статуи и монетно съкровище. Интересна е военната болница (валетудинариумът), както и легионната баня, където са открити останки от подово и стенно отопление. През V-VІ в. крепостта постепенно се преобразява в град.

В началото на месец юни в Нове се провежда фестивал на античното наследство „Орел на Дунава“. Реанакторски групи от страната и чужбина пресъздават бит, култура и военни сблъсъци между имперския Рим и племената, населяващи обширните територии (траки, даки, готи).

От 2010 г. Нове е обявен за археологически резерват. Проучванията продължават.

МЕМОРИАЛЕН ПАРК „ПАМЕТНИЦИТЕ“

 

 

Тук, на дунавския бряг, в низината на малката рекичка Текир дере, през нощта на 27 юни 1877 година е извършен един от най-успешните десанти във военната история на света. Руските войски под командването на ген. Драгомиров щурмуват българския бряг и разгромяват турския лагер. От това място тръгва победоносното шествие към дългоочакваната свобода. Свищов става първият освободен град.

Идеята за увековечаване на освободителната мисия на руските войски по време на войната от 1877-1878 г. се поражда сред офицерите и войниците още в хода на военните действия. Изграждането на паметниците в местността получава одобрението на Александър II. Дейностите по тяхното изработване започват през 1878 г. със средства от 165 хил. рубли, отпуснати от императора. Край Свищов са издигнати седем обелиска, изработени в мраморните работилници на Одеса. В годините местността се облагородява и се оформя като мемориален парк, обявен за исторически резерват през 1969 г.

КЪЩА МУЗЕЙ „АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ“

 

 

Къща музей „Алеко Константинов“ е в списъка със 100-те национални туристически обекта на България. Родният дом на Алеко Константинов е построен от баща му Иваница Хаджиконстантинов през 1861 година. Сградата е образец на богатите частни домове по това време – разгъната на два етажа, просторна, с широк двор и впечатляваща гледка към река Дунав. По време на Руско-турската война император Александър II отсяда в Алековия дом. След Освобождението в къщата се помещава канцеларията на първата губерния у нас – Свищовската. В нея Алеко е писар заедно с Иван Вазов. Още приживе писателят подарява къщата на общинската управа за културни цели. През 1926 г. тя е превърната в музей, а от 1979 г. - в мемориален музей. Интериорът пресъздава подредбата на богата търговска къща от втората половина на XIX в. Оригиналната виенска мебел и предметите на бита от онова време неусетно пренасят посетителя на музея в атмосферата на предосвобожденската епоха. Чрез снимки, книги, писма и лични вещи са показани човешките, творческите и обществените стремления на Щастливеца. Тук се пази сърцето му, което спира да бие на 11 май 1897 г., след като Алеко е убит по погрешка.

СЛАДКАРОВАТА КЪЩА

 

 

Постройката е известна като „Къщата на Ганю Сладкаров“ или като „Къщата на соларите“. Нейните собственици са били Николай и Коста Станчови. В къщата е живял видният търговец Танаси Камарашина, който има голям принос за развитието на търговията в Свищов. Според някои сведения голямата каменна постройка е използвана за административни цели, за службите на Гръцкото консулство. Тук се е помещавало и турско съдилище. Сладкаровата къща, както още е известна днес, е от типа на планинските арбанашки къщи. Тя е непристъпна откъм улицата и е по-раздвижена откъм дворовото пространство. На първия етаж са стопанските и избените помещения, а на горния - стаите за живеене. Фасадата е изградена от неизмазана каменна зидария без декоративни елементи. От 1982 г. Сладкаровата къща е пригодена за нуждите на Исторически музей – Свищов. Днес в сградата е разположена етнографска експозиция, разкриваща народния бит и култура на Свищовския регион.

САМОКОВЛИЕВАТА КЪЩА

 

 

Самоковлиевата къща, известна още като Дом на новороденото, е строена през 1895 г. Днес в къщата е разположена експозицията „Градски бит и култура“ на Исторически музей – Свищов. Интериорът пресъздава подредбата на градските къщи в Свищов в края на XIX и началото на XX век. Декорираните с виенска мебел помещения показват по особено ненатрапчив начин характерните особености на свищовския бит и култура, силно повлияни от културната столица на тогавашна Европа – Виена. Сред всички красиви вещи е изложен и първият внесен в България домашен роял, подарен на годеницата на диригента на Първия светски български хор Григор Тончев. През 2004 г. къщата се превръща в снимачна площадка за българския игрален филм „Изпепеляване“ с участието на Цветана Манева, Параскева Джукелова, Стефан Вълдобрев, Николай Урумов, Деян Донков, Йосиф Сърчаджиев и др. Музиката на Божидар Петков – саундтракът „Танго“, става популярна в изпълнение на Лили Иванова.

ПАМЕТНИК НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

 

 

След убийството на Алеко Константинов, в родния му град през 1897 г. се учредява комитет за издигане на негов паметник. Започва набиране на средства за изграждането му. В дарителската кампания се включват граждани и институции както от Свищов, така и от други градове. През 1910 г. е обявен конкурс за изработването на бюст-паметник на Алеко. От представените седем макета комисията избира предложението на скулптора Жеко Спиридонов. Паметникът е открит тържествено на 9 октомври 1911 г.

Алеко Константинов е виден български писател, публицист, общественик, пътешественик, критик и съдник на своето време. Роден е в Свищов на 13 януари 1863 г. Образование получава в Свищов, Габрово и Русия. По време на Руско-турската война е писар заедно с Иван Вазов в канцеларията на първата губерния у нас – Свищовската. Работи в София като прокурор и съдия. Пътешества до Париж, Прага и Чикаго. Считан е за основоположник на организираното туристическо движение у нас. Убит е по погрешка на 11 май 1897 г. край Пещера. Алеко Константинов е автор на произведенията „Бай Ганьо“, „До Чикаго и назад“, „Пази, боже, сляпо да прогледа“, „Разни хора, разни идеали“, „Страст“ и др.

ПАМЕТНИК НА ПРОФ. ИВАН ШИШМАНОВ

 

Паметникът е открит през септември 2012 г. по повод 150 години от рождението на Иван Шишманов. Автори на монумента са скулпторът Георги Чапкънов и архитектът Станислав Константинов.

Иван Шишманов е роден на 22 юни 1862 г. в Свищов. Образованието си получава във Виена, а после учителства в родния си град. Заедно с Никола Живков е основател на първото учителско дружество в Северна България. Висшето си образование получава в Женева и Лайпциг. Той е един от основателите на Софийския университет и негов дългогодишен преподавател. Работи в Министерство на народното просвещение, а през 1903 г. става министър. Съдейства за откриването на Народния театър, на Музикалното училище, на Етнографския музей и др. Има съществен принос за развитието на фолклористиката, историята и литературата. Автор е на сборник епиграми. Заминава за Осло – Норвегия, където заболява и умира през 1928 г.

ПАМЕТНИК НА СВОБОДАТА

 

 

Паметникът на Свободата е открит с тържествена церемония на 7 октомври 1934 г. Посветен е на борците от Свищов, пожертвали живота си за освобождението на Родината. Издигнат е близо до мястото, където са обесени свищовските съзаклятници, участвали в бунта от май 1867 г. Най-долната част на паметника – гранитният пиедестал е издигнат на 4 юли 1900 г. В основите са положени останките на обесените, съхранявани дотогава в църквата „Св. Троица“. През февруари 1912 г. е обявен конкурс за изработване на фигурите. Сред девет проекта е избран този на Марин Василев. След години на застой, през юни 1932 г. паметникът е окончателно монтиран, след като фигурите са изработени в леярната на скулпторите О. Коластри и А. Кастини в София. Паметникът на Свободата е построен с доброволни пожертвования.

ПАМЕТНИК НА ЦВЕТАН РАДОСЛАВОВ

 

 

Паметникът на Цветан Радославов е открит през 2013 г. Автор на скулптурата е Величко Минеков.

Цветан Радославов е изключителен българин, със съществен принос в българската култура. Най-значимото му творение е песента „Горда Стара планина“, написана през 1885 г. По-късно през 1905 г. Добри Христов обработва композицията, а през 1964 г. тя се превръща в национален химн на България.

Цветан Радославов е роден в Свищов през 1863 г. Завършва Виенската класическа гимназия, а после и университетите в Прага и Лайпциг. След приключване на обучението си се завръща в България и става учител в III Мъжка гимназия в София. Удивлява всички с широките си познания по история, философия, археология, етнография и др. Умира през 1931 г.

ПАМЕТНИК НА ДАРИТЕЛИТЕ

 

 

Паметникът е посветен на плеядата дарители от Възраждането до днес, спомогнали за културния и образователен възход на Свищов. Автори на проекта са скулпторът Георги Чапкънов и архитектът Станислав Константинов. Двете ръце са символ на благородния дарителски акт и олицетворение на всичко красиво, съградено в Свищов. Официалното откриване на паметника е на 23 септември 2005 г.

Сред най-значимите дарения, направени в Свищов, са на Димитър Х. Василев, който дарява 240 хил. златни лева за създаването на Търговско училище в Свищов; дарените 200 хил. златни лева от Кирил Д. Аврамов за построяването на театрален салон и читалище в Свищов; Димитър А. Ценов дарява 5 млн. златни лева за създаването на висше икономическо училище в Свищов – второто по големина дарение за просветни нужди в България; след него е това на братята Евлоги и Христо Георгиеви за Софийския университет и много др.

ГРАДСКИЯТ ЧАСОВНИК

 

 

За историята на часовниковата кула се съди по двете каменни плочи с арабски надписи, вградени в строежа. Изградена е около средата на XVIII век, а след това през 1859 г. е била възстановена от майстор Богдан. За него се предполага, че е бил известен майстор каменоделец – градил е каменни къщи, чешми и надгробни кръстове. Кулата е висока 23,50 м. Изградена е от дребен обработен камък. По четирите ъгъла е декорирана с камък от бял варовик. На върха е двукатна дървена надстройка с часовника и куличката над него. Часовниковият механизъм е бил доставен от Виена от видния свищовец Янчо Станчов. По време на голямото земетресение през 1977 г. часовниковата кула е засегната значително. Извършени са укрепителни дейности, за да се запази и да продължи да съществува до днес. Градският часовник е един от символите на Свищов, на неговия многовековен стопански и културен кипеж.

ХРАМ „СВ. ТРОИЦА“

 

 

Сградата се счита за един от образците на църковната архитектура от Късното Възраждане. На 4 април 1865 година е положен основният камък на Съборната църква в Свищов. Строителството е възложено на най-известния по това време майстор – Никола Фичев (Колю Фичето). Строежът продължава 30 месеца. Храмът се освещава на 15 октомври 1867 г. Поради недостиг на средства, камбанарията е довършена от майстор Генчо Новаков почти 20 години по-късно. Шестте камбани са дар от руския император Александър II. Храмът впечатлява с внушителните си размери и форми. Особен интерес представляват двете въртящи се колони на входа му. Силно въздействащ е и иконостасът. Той е дело на майстор Антон Пешов. Иконите са нарисувани от видния свищовец Николай Павлович – бележит художник. Северно от храма е гробът на проф. Георги Атанасович – изтъкнат учен и първи министър на народното просвещение, роден в Свищов през 1821 г. По време на земетресението от 1977 г. храмът претърпява тежки разрушения. Възстановяването му продължава няколко десетилетия. Днес сградата е сред най-ярките архитектурни символи на Свищов и е паметник на културата от национално значение.

ХРАМ „СВ. ПРЕОБРАЖЕНИЕ ГОСПОДНЕ“

 

На това място преди Освобождението е бил центърът на Свищов. Намиращата се тук църква била малка и вкопана в земята. Строежът на новия храм – голяма за времето си постройка, започнал през 1835 г. и е завършeн през 1836 г. Първоначално църквата не е имала камбанария и купол. Първата камбана е окачена през 1857 г., а първата камбанария е била отделна постройка, която е разрушена. Днешната камбанария пред входа на храма е от 1936 г., когато са чествани 100 години от построяването на църквата. Поставената камбана е дарена от Георги Високов – виден свищовски търговец. Това, което прави храма особено забележителен, е неговият иконостас. Счита се, че дърворезбата е дело на майстор Денчо от Трявна. Забележителни са и дванадесетте ковани икони, дело на Куюмджи Стоян. В храм „Св. Преображение“ запява за първи път Първият български хор на Янко Мустаков. От 2010 г. до 2019 г. църквата е затворена заради конструктивни нарушения и опасност от срутване. Отваря отново врати след извършен значителен ремонт по постройката и реставраторски дейности по иконостаса, който е художествен паметник на културата от национално значение.

МЕТОХ „СВ. СВ. ПЕТЪР И ПАВЕЛ“

 

 

Градският манастир е свидетел на драматични събития от възрожденската история на Свищов. От надписа на източната страна на преддверието съдим, че църквата е построена по време на търновския архиепископ Макарий през 1644 г. от майсторите Кръстю и Станко. Постройката е вкопана в земята. Стенописите въздействат и днес,въпреки че са силно потъмнели от вековете. В двора на манастира е погребан Свети Дамаскин Габровски – мъченик за християнската вяра, който е убит от турците през 1771 г. Според преданието черницата, на която е обесен светецът, се възражда през вековете. В килиите на метоха е живял Неофит Хилендарски Бозвелията, който открива в Свищов килийно училище към манастира. Със свищовския метох са свързани имената на още много вдъхновители и будители на християнската вяра. В манастирския двор се намират гробовете на свищовските дарители Еленка и Кирил Д. Аврамови и на Димитър А. Ценов. На видно място пред олтара в църквата е поставено копие на иконата „Св. Богородица Скоропослушница“, която е изработена от монасите в Света гора и е докосната до оригинала на чудотворната икона, намираща се там.

ЦЪРКВАТА „СВ. ДИМИТЪР“

 

 

Храмът е най-старият и напълно запазен архитектурен паметник от края на XV или началото на XVI век. Посветен е на Св. Димитрий Солунски. Намира се на западния склон в границите на някогашната средновековна крепост на града. Преддверието и камбанарията са от по-ново време, около 1893 г. В храма се съхранява дървен кръст с рядка художествена резбарска изработка. Върху сребърната му дръжка се чете надпис на черковнославянски език, в който е посочено името на Йоан Матей - влашки войвода и годината 1642. Иконите са изписани през 1879 г. от Захария Цанюв от Трявна. В църковния двор се намирало килийно училище, чиито останки се виждат и днес. През 2004 г. храмът е обновен и ремонтиран с даренията на Дора Недялкова.

ПЪРВОТО ЧИТАЛИЩЕ В БЪЛГАРИЯ

 

 

Рождената дата на първото читалище у нас е 30 януари 1856 година. Мястото, където се учредява, е домът на Димитър Начович в Свищов. Години по-късно, след направения дарителски акт на Кирил Д. Аврамов (22 март 1904 г.), става възможно построяването на читалищната сграда. Но дарените 200 хил. златни лева се оказват недостатъчни, за да се реализира внушителният проект на известния архитект Петър Паул Бранг, и читалищните настоятели възлагат изготвянето на нов архитектурен план на едни от най-известните по това време български архитекти – Георги Фингов и Киро Маричков. Двамата са автори на някои от най-красивите сгради на София, а с проекта на читалището в стил „сецесион“ оставят трайна следа и в архитектурния облик на Свищов. На 20 май 1906 година строителството се възлага на предприемача Васил Гюдеров от Свищов. Сградата е завършена през 1908 година и на 14 септември е открита официално. Изградената преди повече от столетие стилна и романтична сграда на Първото българско читалище е сред архитектурните забележителности на Свищов и е символ на духовното израстване на българите.

ТЪРГОВСКАТА ГИМНАЗИЯ

 

 

Сградата е създадена в резултат на дарените от Димитър Хадживасилев 240 хил. златни лева за построяване на гимназия в Свищов. На 6 септември 1883 година, по предложение на министъра на народното просвещение, княз Александър I подписва указ за създаване на държавно търговско училище в Свищов. През 1891 година се обявява конкурс за изработване на архитектурен план за новото училище, спечелен от известния архитект Петър Паул Бранг. Основният камък на сградата е положен на 1 септември 1892 година. Строежът е завършен през 1895 година. Изградената сграда на Търговската гимназия е изключително модерна и красива. Доминиращ акцент във външния й изглед е нейният бароков купол с фигурата на устремения Хермес. Фасадата е богато украсена от орнаменти, колони и арки. Гимназията впечатлява и с неповторим интериор, дело на австрийски художници. В нея заработва първото парно отопление на Балканския полуостров. Държавна търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“ е не само архитектурен символ на Свищов, но и достойно олицетворение на качественото образование у нас.

СВИЩОВСКАТА АКАДЕМИЯ

 

 

Стопанска академия „Дими-тър А. Ценов“ е висшето търговско учебно заведение в Свищов и е един от символите му. Създава се с даренията на Димитър Ценов на стойност 5 млн. златни лева. Дарението е второто по големина за българското образование, след това на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Идейният проект на сградата на ректо-рата е дело на един от най-изтъкнатите български архи-текти Иван Васильов.

ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „НИКОЛАЙ ПАВЛОВИЧ“

 

Галерията в Свищов е създадена през 1967 г., като художествена сбирка към Градския музей. Наречена е на именития художник – живописец Николай Павлович, който е роден в Свищов.

Намира се на централния площад, срещу административната сграда на СА „Д. А . Ценов“.

В началото, картините от фонда на галерията са били съхранявани и показвани в Светиниколското училище.

По-късно, след земетресението в Свищов през 1977 г., те са били преместени в друга сграда, а през 1988 г. излиза решението за създаване на галерия с името на Николай Павлович.

Понастоящем галерията съхранява над 5000 експонати от стотици автори. Значима част от тях са колекциите от творби на Александър Божинов – основоположник на българската карикатура, Цветан Радославов – български творец, автор на текста на българския химн, Николай Павлович, Рудолф Фиала, Бинка Златарева, Асен Василев, Владимир Димитров – Майстора, Никола Михайлов, Никола Танев и други.

Художествена галерия „Николай Павлович“ е активен участник в социалния живот на града, като често пъти е домакин на редица събития от културния календар на общината. Тук се организират традиционни изложби на творци от Свищов и страната, литературни четения, чествания, конкурси, камерни концерти, награждавания, творчески работилници за деца и др.

Посетителите на галерията могат да видят графики, иконопис, живопис с различни техники, приложно изкуство и малка пластика от постоянната експозиция или от временни и гостуващи изложби.

МАНАСТИР „ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН“

 

 

Манастирът се намира на 3 км. югоизточно от Свищов. Разположен е сред живописната гориста местност „Манастирски трап“. Предполага се, че е построен върху древно тракийско светилище от виден грък през ХIV век. Възникването на обителта се свързва и с извора, намиращ се пред манастирските порти, чиято вода е смятана за лечебна от местното население.

През османското робство Свищовският манастир е бил многократно разрушаван и след това наново изграждан. Тук са намирали убежище борците за национална свобода Г. С. Раковски, Васил Левски и други. По време на Освободителната война манастирът е използван за лазарет. В него е работил известният хирург Н. И. Пирогов.

Сега съществуващият храм „Успение Богородично“ е построен от поборника Тодор Пантелеев през 1904 годна. Храмът е прочут из цялата страната с чудотворната икона на Света Богородица, която притежава силата да помага на вярващите при безплодие и тежки очни болести.

В архитектурно отношение манастирът представлява комплекс от съборна черква, две нови жилищни сгради и стопанска постройка.

МУЗЕЙ „ГЛАВНА КВАРТИРА НА РУСКАТА ДУНАВСКА АРМИЯ В СЕЛО ГОРНА СТУДЕНА – 1877 Г.“

 

 

Главната квартира на руската армия се установява в къщата на известния търновски търговец Хаджи Николи, в село Горна Студена на 9 август 1877 г. От 14 август с.г. там се установява и императорската квартира. В нея пребивават император Александър ІІ, главнокомандващият Николай Николаевич, военният министър Милютин, граф Николай Павлович Игнатиев, княз Владимир Черказки и др.

В петте стаи на горния етаж са живели императорът, военният министър граф Милютин, министърът на двора граф Аделберг и лекарят на императора д-р Боткин. В долния етаж били приспособени отделения за княз Суворов и за генерал-Адютант Рилеев.

Тук са провеждани важни военни съвети, изслушвани са доклади на военачалници, водени са разговори с представители на чужди държави. От тук са ръководени военните действия на източния, западния, южния и кавказкия фронтове. Избирането на Горна Студена за седалище на главната квартира било продиктувано от централното му местоположение по отношение на бойните действия.

По време на войната в Горна Студена се помещавала 67-ма военно-полева болница. Тук са докарвани стотици ранени и болни от фронтовете при Шипка, Плевен, Ловеч и източния фронт. На 10 октомври 1877 г. в Горна Студена като представител на руския червен кръст пристигнал знаменитият руски хирург д-р Пирогов. Той посетил 67-ма военна болница.

Днес, в северната част на селото се намира Руското гробище. Тук са погребани над 3000 руски войници и офицери, починали от рани и болести. Комитетът „Цар Освободител“ оградил гробището и издигнал в средата братска могила-гробище

Музеят е изграден в периода 1904-1907 г. по идея на Стоян Заимов и комитет "Цар Освободител". Намира се в лятната двуетажна къща на търновския търговец х. Никола Минчев, предоставена по време на войната за Главната квартира.

Открит е тържествено на 4 септември 1907 г. Присъстват ветерани от Освободителната война, сред които - генерал Столетов, ген. Паренсов и др.

Експозицията включва оригинални оръжия и предмети, предоставени от руското командване специално за музея.

КАЛЕТО

 

 

Това е единственият, пощаден от времето и човешката ръка, паметник на строителството на територията на града отпреди османското завоевание.

Крепостта е разположена северно от центъра на днешния град, на хълм, надвиснал стръмно над реката, носещ името „Чуката“.

В местността и в близките околности са намерени различни артефакти, които хвърлят светлина върху историята на свищовската крепост. Открити са късове керамика, които дават сведения за наличието ѝ още от новожелязната епоха – V-I в. пр. Хр. Поради липсата на системни археологически разкопки е трудно да се определи кога точно се е зародил и прекъснал живота на това място. Запазените до наши дни каменни стени, дават основание да се счита, че са от периода на византийско-българското строителство XII-XIV в., което означава, че по време на Второто българско царство крепостта съществува и е част от държавата. След установяването на османските турци по тези места, Калето им служи за укрепление. За това съдим от походите на унгарските крале. С името на един от тези завоеватели, Калето в Свищов придоби популярност, а именно Влад Цепеш – Дракула. Според хрониките, крепостта е била известно време резиденция на влашкия владетел, а откритите от проф. Овчаров предмети през 2019 г., потвърждават до голяма степен твърдението. Крепостта е разрушавана многократно при безбройните ѝ завоевания и набези.

Предстои по-нататъшното проучване на Калето, тъй като се оказва, че е добре запазена и крие много неразгадани тайни.

ПАМЕТНИК НА 33-ти СВИЩОВСКИ ПОЛК

 

 

Паметникът в чест на 33-ти Свищовски полк е издигнат с доброволните пожертвувания на свищовци през 1923 г., в двора на старата казарма, в знак на признателност към героизма и саможертвата на свищовските войни от Сръбско-българската, Балканските и Първата световна война.

Изграден е като стъпаловидна каменна пирамида, завършваща с пилон с 4 мраморни плочи и два бронзови военни кръста за храброст, поставени в основата и в горната част на паметника. От четирите му страни има плочи с надписи, възхваляващи българските войни и патриотичния им подвиг. Проектиран е и изпълнен от Андрей Николов и Иван Лазаров.

Паметникът е демонтиран от мястото, където първоначално е построен и е издигнат отново на площад „Велешана“. Тържественото му откриване става на 22 октомври 2005 г.