Транспортната стратегия на региона Свищов – Зимнич в една дума: Мост
В края на по-миналата седмица на 18 и 19 октомври, двудневен семинар проведен в румънския град Зимнич, представи общата партньорска стратегия за развитие на трансграничния регион и в частност на неговата транспортна инфраструктура. Срещата бе заложена в проекта, реализиран в Свищов и Зимнич по ОП „Трансгранично сътрудничество 2007 – 2013” и целеше залагане на стратегия за доразвиване на постигнатите от него резултати в повишаване на човеко и стокопотока между двете съседски страни. На срещата присъстваха общо 40 представители на целевите групи от двете страни, включващи жителите на община Свищов и кметство Зимнич, както и на областите Велико Търново и Телеорман.
Представената на срещата стратегия бе разработена въз основа на мащабно проучване, базирано на социално-икономически и SWOT анализ, както и върху проучване на общественото мнение и проведени от двете страни обществени обсъждания.
Стратегическа цел пред двете съседни общини е локалното пресъздаване на общата европейска визия за развитието на градовете, основана на три колони:
1. Място на голям социален напредък с висока степен на социално сближаване, социално балансиран жилищен фонд, предлагащо също така социални и здравни услуги и образование за всички;
2. Платформа за демокрация, културен диалог и многообразие;
3. Място на възстановяване на околната среда от екологична гледна точка.
Транспортната инфраструктура в региона бе разгледана широкообхватно във всичките й видове – пътна мрежа, жп мрежа, речен и въздушен транспорт. Основни негативи и от двете страни на Дунава са: Незадоволително техническо състояние и ниво на поддържане на наличната транспортната инфраструктура, остарели транспортни схеми и технологии; Твърде нисък трафик, който не осигурява средства за стандартното поддържане на изградената инфраструктура; Наличие на „тесни места” в транспортната инфраструктура; Недостатъчна координация между видовете транспорт; Относително затворена транспортна система; Хронична липса на инвестиции, водеща до проблеми с безопасността и риск от инциденти. В противовес на слабостите бяха изтъкнати предимствата на транспортния сектор в трансграничния регион. Основно те са: Благоприятно географско местоположение на региона „Свищов – Зимнич” даващо възможности за развитие на транзитните превози по направлението на 2 от петте Общоевропейски транспортни коридори, пресичащи държавата и осигуряващо добри условия за свързване на Западна и Централна Европа с Близкия Изток, Западна и Централна Азия; Висока степен на изграденост и гъстота на съществуващата транспортна инфраструктура – България разполага с над 19 хил. км. републикански пътища, над 6 хил. км. железен път, морски и речни пристанища и летища; Развита система за обществен транспорт, обхващаща цялата страна; Изградени връзки на пристанищата за обществен транспорт в ТГР „Свищов – Зимнич” с национално значение с националната пътна и железопътна мрежа; Обвързаност чрез р. Дунав с европейската система от канали за речно корабоплаване; Работещи системи за таксуване ползването на транспортната инфраструктура; Висока степен на либерализация на транспортния пазар; Висока степен на хармонизация на транспортното законодателство с това на ЕС; Проекти за развитие и модернизация на транспортната система, в процес на изпълнение; Изградена система за обучение и квалификация на транспортните кадри.
Въз основа на проучването и проведените допитвания, както и съобразено с моментното и прогнозното натоварване на международните транспортни коридори, експертите обосноваха предложението си за изграждане на Дунав мост 3 при Свищов и Зимнич. На първо място бе поставена нуждата от такъв мост. Разширяващият се стокооборот между Турция и Полша, достигнатия предел на пропускливост на моста при гр. Русе и по-краткия път в това направление при Свищов. Същото важи и за коридора Турция – Австрия – Западна Европа. Резултатите постигани от Фериботен комплекс „Свищов – Зимнич” говорят красноречиво за набиращия популярност трансграничен „възел”. Други доводи в подкрепа на изграждането на мост през Дунава при Свищов са плана за построяване на високоскоростен път – Русе – Свиленград – Истанбул. При пренаситеният трафик при Русе – Гюргево, втори мост би поел голяма част от преминаващите превозни средства. Не на последно място сред доводите е и съществуващото трансгранично партньорство.
Домакинът на работната среща, кметът на кметство Зимнич Петре Първу приветства участниците във форума и заяви, че с кмета на община Свищов, когото нарече „моя приятел Станислав Благов” са започнали реализирания вече проект заедно, преди няколко години. При следващия съвместен проект, Първу заяви, че румънската страна ще кандидатства за значителна интервенция върху транспортната инфраструктура северно от Дунава. Проектът за мост, кмета на Зимнич обяви за най-големия и значителен проект възможен за реализация и гарантира безрезервната подкрепа на всички жители на румънския град. По думите му, един мост би направил региона на двете общини стратегическа точка на картата на Европейския съюз. Петре Първо обяви подкрепата си към гражданите и организациите в България и в Свищов противопоставящи се на проекта АЕЦ „Белене” и демонстрира готовност да участва в прояви организирани на територията на румънските ни съседи, което се е случвало и в близкото минало.
Димитър Спасов
Представената на срещата стратегия бе разработена въз основа на мащабно проучване, базирано на социално-икономически и SWOT анализ, както и върху проучване на общественото мнение и проведени от двете страни обществени обсъждания.
Стратегическа цел пред двете съседни общини е локалното пресъздаване на общата европейска визия за развитието на градовете, основана на три колони:
1. Място на голям социален напредък с висока степен на социално сближаване, социално балансиран жилищен фонд, предлагащо също така социални и здравни услуги и образование за всички;
2. Платформа за демокрация, културен диалог и многообразие;
3. Място на възстановяване на околната среда от екологична гледна точка.
Транспортната инфраструктура в региона бе разгледана широкообхватно във всичките й видове – пътна мрежа, жп мрежа, речен и въздушен транспорт. Основни негативи и от двете страни на Дунава са: Незадоволително техническо състояние и ниво на поддържане на наличната транспортната инфраструктура, остарели транспортни схеми и технологии; Твърде нисък трафик, който не осигурява средства за стандартното поддържане на изградената инфраструктура; Наличие на „тесни места” в транспортната инфраструктура; Недостатъчна координация между видовете транспорт; Относително затворена транспортна система; Хронична липса на инвестиции, водеща до проблеми с безопасността и риск от инциденти. В противовес на слабостите бяха изтъкнати предимствата на транспортния сектор в трансграничния регион. Основно те са: Благоприятно географско местоположение на региона „Свищов – Зимнич” даващо възможности за развитие на транзитните превози по направлението на 2 от петте Общоевропейски транспортни коридори, пресичащи държавата и осигуряващо добри условия за свързване на Западна и Централна Европа с Близкия Изток, Западна и Централна Азия; Висока степен на изграденост и гъстота на съществуващата транспортна инфраструктура – България разполага с над 19 хил. км. републикански пътища, над 6 хил. км. железен път, морски и речни пристанища и летища; Развита система за обществен транспорт, обхващаща цялата страна; Изградени връзки на пристанищата за обществен транспорт в ТГР „Свищов – Зимнич” с национално значение с националната пътна и железопътна мрежа; Обвързаност чрез р. Дунав с европейската система от канали за речно корабоплаване; Работещи системи за таксуване ползването на транспортната инфраструктура; Висока степен на либерализация на транспортния пазар; Висока степен на хармонизация на транспортното законодателство с това на ЕС; Проекти за развитие и модернизация на транспортната система, в процес на изпълнение; Изградена система за обучение и квалификация на транспортните кадри.
Въз основа на проучването и проведените допитвания, както и съобразено с моментното и прогнозното натоварване на международните транспортни коридори, експертите обосноваха предложението си за изграждане на Дунав мост 3 при Свищов и Зимнич. На първо място бе поставена нуждата от такъв мост. Разширяващият се стокооборот между Турция и Полша, достигнатия предел на пропускливост на моста при гр. Русе и по-краткия път в това направление при Свищов. Същото важи и за коридора Турция – Австрия – Западна Европа. Резултатите постигани от Фериботен комплекс „Свищов – Зимнич” говорят красноречиво за набиращия популярност трансграничен „възел”. Други доводи в подкрепа на изграждането на мост през Дунава при Свищов са плана за построяване на високоскоростен път – Русе – Свиленград – Истанбул. При пренаситеният трафик при Русе – Гюргево, втори мост би поел голяма част от преминаващите превозни средства. Не на последно място сред доводите е и съществуващото трансгранично партньорство.
Домакинът на работната среща, кметът на кметство Зимнич Петре Първу приветства участниците във форума и заяви, че с кмета на община Свищов, когото нарече „моя приятел Станислав Благов” са започнали реализирания вече проект заедно, преди няколко години. При следващия съвместен проект, Първу заяви, че румънската страна ще кандидатства за значителна интервенция върху транспортната инфраструктура северно от Дунава. Проектът за мост, кмета на Зимнич обяви за най-големия и значителен проект възможен за реализация и гарантира безрезервната подкрепа на всички жители на румънския град. По думите му, един мост би направил региона на двете общини стратегическа точка на картата на Европейския съюз. Петре Първо обяви подкрепата си към гражданите и организациите в България и в Свищов противопоставящи се на проекта АЕЦ „Белене” и демонстрира готовност да участва в прояви организирани на територията на румънските ни съседи, което се е случвало и в близкото минало.
Димитър Спасов