Тазгодишният лауреат на международния конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко“ е руският писател Виктор Шендерович
Виктор Шендерович е известен руски писател, драматург, сценарист, публицист, сатирик и журналист в родината си, който се отличава и като активен опозиционер, спрямо управляващите. Той спечели гласовете на журито в международния конкурс "Алеко" с разказа „Свободна конкуренция“, в надпревара с 58 писатели от 14 страни. Журито, с председател Деян Енев и членове: Михаил Вешим, Румен Белчев, Галя Константинова и Людмил Симеонов, избира разказа на Шендерович сред 96 други, заради това, че се доближава най-много до Алековата традиция, това споделиха оценяващите на пресконференция пред местните медии.
За съжаление, тазгодишният лауреат за къс хумористичен разказ „Алеко“ не успя да присъства лично на награждаването, но изпрати поздравително писмо към жителите на Свищов, в което пише следното:
„Здравейте, приятели,
За съжаление в момента съм доста далеч от България и нямам никаква възможност да дойда във вашия град. Но все пак бих искал отдалеч да споделя с вас няколко мисли за сатирата, нейното място в обществото, а също и за конкурсите.
Ако си говорим за мястото на сатирата в съвременното общество, все пак първо се налага да си уточним географското разположение както на обществото, така и на сатирата, тъй като истината, поне така казват, винаги е конкретна.
Американският сатирик Джон Стюарт бе обявен преди години за най-влиятелния човек в САЩ (президентът Обама в тази класация зае едва 20-о място).
В същото това време моят ирански колега, сатирикът Ибрахим Набави, се криеше от своите аятоласи някъде в Европа, като при това никак не държеше да се знае къде точно. В родината му вместо хонарари или поне уважение от страна на сънародниците, го чакаше бесилка.
А, ако го бяха открили в Европа – ножът на убиец.
Иначе казано – мястото на сатирата в обществото директно ни показва какво е политическото устройство на това общество.
„Сатирата никога няма да спечели конкурс – писа великият Станислав Йежи Лец. – Защото в журитата заседават нейните обекти“.
Но на мен ми провървя - с нищо не съм засегнал членовете на журито на конкурса, носещ името на Алеко Константинов.
Колко хубаво, че не се познаваме!
Е, значи, след като си получа наградата, един ден с чиста съвест ще мога да дойда в прекрасния Свищов.
Ваш Виктор Шендерович“
Писмото беше прочетено от Михаил Вешим по време на тържественото честване на 156 годишнината от рождението на Алеко Константинов, в салона на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ и бе прието с бурни аплодисменти от публиката.
Конкурсът се организира за поредна година от община Свищов, МФ „Алеко Константинов“ и вестник „Стършел“, а разказът на лауреата на тазгодишния международен конкурс бе публикуван във в-к „Стършел“ на 4 август 2018 година. Ето го и него:
Международен конкурс „Алеко“
Виктор Шендерович, Русия
"СВОБОДНА КОНКУРЕНЦИЯ
В офиса напористо влетя делови млад мъж и спря жената, която отваряше вътрешна врата, да влезе в някакво съседно помещение.
- Здравейте – поздрави я той. – Аз съм представител на фирмата „Репутация“. Черен и сив пиар.
- Черен и сив какво?
- Това нали е предизборния щаб?
- Да.
- А вие какво вършите в него?
- Аз им готвя храната, пакетирам предизборните листовки, поливам цветята…
- Лелче – прекъсна я нетърпеливо влезлият, - извикай някой грамотен, само че по-бързо, защото нямам време за празни приказки.
Жената се провикна:
- Павел Игнатиевич, имате посетител – и изчезна във вътрешното помещение. От там се показа Павел Игнатиевич.
- Здравейте! – каза новодошлият. – Аз съм от фирмата „Репутация“. Черен и сив пиар. Резултатът е гарантиран на сто процента.
- Може ли по-подробно?
- За сивия или черния?
- За черния. Ама да е абсолютно черен.
- О, бъдете спокоен. Ще продължим пълно морално унищожение вашия конкурент. Ще му създадем изключителна черна биография, придружена със свидетелства и документи. Детски онанизъм, кражби в училище, изнасилване в университета, шизофрения, членство в сектата Свидетели на Йехова, родоотстъпничество – както си изберете от тях.
- А какви са цените?
- От хиляда до сто хиляди.
- Сто хиляди?
- За сто хиляди компроматът се излъчва по централните вечерни новини на най-гледаните телевизии.
- Съгласен съм, но само ако това бъде главната новина?
- Можем да направим така, че в този ден да няма никакви други новини. Да се занимаван само с него. Но това струва двеста хиляди.
- А ако поръчам всичко, което изредихте – онанизъм, кражби, секта,изнасилване, родоотстъпничество, психясване, да му се стовари наведнъж? Така че да го унищожа веднъж завинаги!
- Може. За един милион.
- За милион? Това е несериозен разговор.
- Нали искате да го унищожите веднъж завинаги?
- Това искам, но … Момент – включва джиесема. – Ало! Стьопа, колко струва унищожаването на един човек? Да, физически, за колко може да пратиш някого в гробището! – Към посетителя: - Сега ще сравним цените. – В телефона: - Какво? Аха, разбрах, благодаря. – Изключва джиесема. Към посетителя: - Губите. За един милион мога да го унищожа завинаги без какъвто и да е пиар, и то заедно с целия му предизборен щаб. Царство им небесно.
- Това е дъмпинг!
- Това е пазар.
- Добре, осемстотин.
- Това е несериозен разговор.
- А вие колко предлагате?
- С всичко накуп?
- Да!
- Триста.
- Това е несериозно.
- Триста, и то преко сила.
- Тогава си тръгвам, отивам при него и след половин час онанизмът ще влезе във вашата биография.
- Не!
- Плюс зеленото знаме на исляма, което тайно сте закачил над леглото си в спалнята и няколко случая с педофилия над невръстни момиченца и момченца.
- Не!
- Да! Ще го чуете довечера в праймтайма на телевизионните новини.
- Добре! Петстотин.
- Освен това ще чуете за вашето блудство с бебенце и содомия с агънце сукалче.
- Седемстотин хиляди и си стискаме ръцете.
- Знаех си аз, че ще се разберем.
- Обаче всичко това: ислямът, содомията и педофилията – също да му пришиете. Защото мръсници като него не бива да имат никакъв шанс в едни честни избори."
Превод на разказа: Румен Белчев
ПРЕСЦЕНТЪР - ОБЩИНА СВИЩОВ
За съжаление, тазгодишният лауреат за къс хумористичен разказ „Алеко“ не успя да присъства лично на награждаването, но изпрати поздравително писмо към жителите на Свищов, в което пише следното:
„Здравейте, приятели,
За съжаление в момента съм доста далеч от България и нямам никаква възможност да дойда във вашия град. Но все пак бих искал отдалеч да споделя с вас няколко мисли за сатирата, нейното място в обществото, а също и за конкурсите.
Ако си говорим за мястото на сатирата в съвременното общество, все пак първо се налага да си уточним географското разположение както на обществото, така и на сатирата, тъй като истината, поне така казват, винаги е конкретна.
Американският сатирик Джон Стюарт бе обявен преди години за най-влиятелния човек в САЩ (президентът Обама в тази класация зае едва 20-о място).
В същото това време моят ирански колега, сатирикът Ибрахим Набави, се криеше от своите аятоласи някъде в Европа, като при това никак не държеше да се знае къде точно. В родината му вместо хонарари или поне уважение от страна на сънародниците, го чакаше бесилка.
А, ако го бяха открили в Европа – ножът на убиец.
Иначе казано – мястото на сатирата в обществото директно ни показва какво е политическото устройство на това общество.
„Сатирата никога няма да спечели конкурс – писа великият Станислав Йежи Лец. – Защото в журитата заседават нейните обекти“.
Но на мен ми провървя - с нищо не съм засегнал членовете на журито на конкурса, носещ името на Алеко Константинов.
Колко хубаво, че не се познаваме!
Е, значи, след като си получа наградата, един ден с чиста съвест ще мога да дойда в прекрасния Свищов.
Ваш Виктор Шендерович“
Писмото беше прочетено от Михаил Вешим по време на тържественото честване на 156 годишнината от рождението на Алеко Константинов, в салона на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ и бе прието с бурни аплодисменти от публиката.
Конкурсът се организира за поредна година от община Свищов, МФ „Алеко Константинов“ и вестник „Стършел“, а разказът на лауреата на тазгодишния международен конкурс бе публикуван във в-к „Стършел“ на 4 август 2018 година. Ето го и него:
Международен конкурс „Алеко“
Виктор Шендерович, Русия
"СВОБОДНА КОНКУРЕНЦИЯ
В офиса напористо влетя делови млад мъж и спря жената, която отваряше вътрешна врата, да влезе в някакво съседно помещение.
- Здравейте – поздрави я той. – Аз съм представител на фирмата „Репутация“. Черен и сив пиар.
- Черен и сив какво?
- Това нали е предизборния щаб?
- Да.
- А вие какво вършите в него?
- Аз им готвя храната, пакетирам предизборните листовки, поливам цветята…
- Лелче – прекъсна я нетърпеливо влезлият, - извикай някой грамотен, само че по-бързо, защото нямам време за празни приказки.
Жената се провикна:
- Павел Игнатиевич, имате посетител – и изчезна във вътрешното помещение. От там се показа Павел Игнатиевич.
- Здравейте! – каза новодошлият. – Аз съм от фирмата „Репутация“. Черен и сив пиар. Резултатът е гарантиран на сто процента.
- Може ли по-подробно?
- За сивия или черния?
- За черния. Ама да е абсолютно черен.
- О, бъдете спокоен. Ще продължим пълно морално унищожение вашия конкурент. Ще му създадем изключителна черна биография, придружена със свидетелства и документи. Детски онанизъм, кражби в училище, изнасилване в университета, шизофрения, членство в сектата Свидетели на Йехова, родоотстъпничество – както си изберете от тях.
- А какви са цените?
- От хиляда до сто хиляди.
- Сто хиляди?
- За сто хиляди компроматът се излъчва по централните вечерни новини на най-гледаните телевизии.
- Съгласен съм, но само ако това бъде главната новина?
- Можем да направим така, че в този ден да няма никакви други новини. Да се занимаван само с него. Но това струва двеста хиляди.
- А ако поръчам всичко, което изредихте – онанизъм, кражби, секта,изнасилване, родоотстъпничество, психясване, да му се стовари наведнъж? Така че да го унищожа веднъж завинаги!
- Може. За един милион.
- За милион? Това е несериозен разговор.
- Нали искате да го унищожите веднъж завинаги?
- Това искам, но … Момент – включва джиесема. – Ало! Стьопа, колко струва унищожаването на един човек? Да, физически, за колко може да пратиш някого в гробището! – Към посетителя: - Сега ще сравним цените. – В телефона: - Какво? Аха, разбрах, благодаря. – Изключва джиесема. Към посетителя: - Губите. За един милион мога да го унищожа завинаги без какъвто и да е пиар, и то заедно с целия му предизборен щаб. Царство им небесно.
- Това е дъмпинг!
- Това е пазар.
- Добре, осемстотин.
- Това е несериозен разговор.
- А вие колко предлагате?
- С всичко накуп?
- Да!
- Триста.
- Това е несериозно.
- Триста, и то преко сила.
- Тогава си тръгвам, отивам при него и след половин час онанизмът ще влезе във вашата биография.
- Не!
- Плюс зеленото знаме на исляма, което тайно сте закачил над леглото си в спалнята и няколко случая с педофилия над невръстни момиченца и момченца.
- Не!
- Да! Ще го чуете довечера в праймтайма на телевизионните новини.
- Добре! Петстотин.
- Освен това ще чуете за вашето блудство с бебенце и содомия с агънце сукалче.
- Седемстотин хиляди и си стискаме ръцете.
- Знаех си аз, че ще се разберем.
- Обаче всичко това: ислямът, содомията и педофилията – също да му пришиете. Защото мръсници като него не бива да имат никакъв шанс в едни честни избори."
Превод на разказа: Румен Белчев
ПРЕСЦЕНТЪР - ОБЩИНА СВИЩОВ