Идеята за обединение на Европа  се ражда след Първата световна война. През 1922 граф Рихард Куденхоф-Калерги публикува в един германски и един австрийски вестник  идеите си за политически, икономически и военно обединена Европа. На следващата година той издава своята програмна книга „Пан-Европа”. Около неговите идеи5 се формира паневропейското движение, което провежда своят първи конгрес във Виена 3-6 октомври 1926г. На този конгрес присъстват 2000 участници от 24 страни.
Конгресът препоръчва премахване на митническите граници между европейските държави, създаване на единна валута и една централна общоевропейска банка, обединение на европейските средства за съобщение и граничните бариери.
 
„Европейският съюз трябва да бъде не само съюз на интересите, но и на духовете, а още повече на сърцата!” Тези думи произнася пред делегатите на този исторически  конгрес един българин – проф. Иван Шишманов. Той е избран и за вицепрезидент на централния съвет на Паневропейското движение.
По негово предложение се приемат и препоръки за обмен на преподаватели и създаване на един международен университет в Женева.
 Проф. Иван Шишманов е там не само като бележита фигура в Европа, но като представител на Царство България, изпратен от правителството на Ал.Цанков. Като професор във Фрайбург - Германия (1921-1924г.) той вече е пропагандирал европейската идея – тогава звучаща за много хора като утопия.Първият е не само в България, но и в Германия , който изнася лекции за Пан-Европа.  В България той е бил Министър на просвещението (1903-1907г.) и успява да положи основите на българските културни институции.Като министър се преборва за материалното осигуряване на учителите. „Свободен човек само е способен на обществено призвание. А тъкмо тая свобода липсва на народния учител, който всеки миг е заставен да се изправя с лице към въпроса: А хляб?”  казва той за да защити предложението си пред другите министри. По негова инициатива се създава Софийския университет, Националния етнографски музей, Националната художествена галерия, Народния театър (и се построява неговата забележителната сграда, която и до днес е една от най-красивите в Югоизточна Европа), Музикалното училище-днес Консерватория, училища за слепи и за глухонеми, организира създаването на мрежа от детски градини, подкрепя създаването на Оперната дружба, създател е на българският ПЕН-клуб и има огромен принос за проучване на българското културно и фолклорно наследство.Основател и председател в четири поредни мандата на Съюза на българските читалища.Той става основател и председател на българската секция на Пан- Европейското движение.
 
Проф.Иван Шишманов  е роден в Свищов на 22 юни 1862г. Умира в Осло през 1928г.  Син е на бележития възрожденец Димитър Шишманов. Именно в книжата на баща му  след смъртта му, той намира неизвестния дотогава ръкопис на отец Неофит Хилендарски – Бозвели (учител в Свищов от 1813г.) озаглавен „Просвещенний Европеец, полумершая Мати Болгария и син Болгариа.” Този труд на свищовския учител можем да приемем за първият опит за формулиране на българският европейски проект. Виждаме как искрата запалена от о.Неофит Бозвели е разпалила огъня в душата на Иван Шишманов и той е продължил неговото дело в своето време по свой начин. Чичото на Иван Шишманов- Александър Шишманов е председател на Първото Българско читалище основано през 1856г. Именно там Д.Шишманов държи първата сказка какво е операта, а неговият син по-късно  спомага за нейното създаване. Бащата създава малкият театър в Свищов, а синът -Народният театър в София.  Иван Шишманов е братовчед на Алеко Константинов и прави всичко за популяризиране на творчеството на този бележит наш писател. Близък приятел е на Цветан Радославов и роднина на Александър Божинов. Приятел на Иван Вазов с големи заслуги за събирането и популяризирането на творчеството му. Записал и спомените на стария възрожденски деятел и политик  Драган Цанков малко преди смъртта му.
Израснал и учил първо в Свищов, после във Виена, Йена, Лайпциг (където защитава своя докторат) и Женева.Преподавател в Университета във Фрайбург, Иван Шишманов е достоен приемник на възрожденската традиция на Свищов.
Поема от свищовските възрожденци факела на стремежа към култура и просвета и го пренася по блестящ начин, поразяващ и днес със своя мащаб. Винаги търсещ да съчетае европейската култура с българската и да се включи в културното изграждане на Европа като и придава и български отпечатък.”Да бъдем европейци и все пак българи!” е неговият девиз.
 
Именно чрез проф.Иван Шишманов България участва в създаването на проекта за Обединена Европа. Едва ли би могло да се намери по-подходящ представител на нашата страна. Сега можем да сочим с гордост това участие на българската държава  още на Първия Пан-европейски конгрес.
 
„Рядко е имало в историята пример, една велика идея да завладее в толкова кратко време милиони сърца и да увлече не само мечтатели и утописти в стремежа за един траен мир между народите, но и най-трезви общественици и политици ,като председателя на Райхстаха  от Германия, френските министри Делбос и Пенлеве, чешкият министър на просветата Бенеш, италианският сенатор Сфорца, представителят на Обществото на народите,видния гръцки дипломат и учен Политиси др. Пропагандата на Куденхове нямаше да има такъв почти бляскав успех, ако европейските народи , без изключение не бяха пострадали от последната война и ако не беше ужасът от едно ново още по-страшно стълкновение между народите, в което би загинала цялата европейска култура.  Само тъй се обяснява, защо толкова охотно се отзоваха на поканата на Куденхофе, всички европейски държави с изключение само на Съветска Русия.” Това пише през 1927г. проф.Шишманов, успявайки да предвиди и  ужасите на наближаващата нова световна война. Умира на следващата година по време на среща на ПЕН-клубовете от Европа в Осло.
 
През идната 2012 година се навършван 150 години от рождението на този достоен свищовлия,  голям българин и велик европеец. Той заслужава неговото дело да бъде почетено от благодарните потомци, както в Свищов и в София, така и в Страсбург!