Но ние сме си в България! По едно от предаванията „Това е България” на радио „Фокус” слушах интервюто, което преди няколко дена водещата проведе с един от най-добрите ни съвременни градоначалници във Великотърновската епархия. И вече бих отговорил, без да се колебая, за кого ще гласувам, дори да ме попита някой с „лошо възпитание”. Определението за добър градоначалник в превъзходна форма не е моя приумица, а е извадено от отзиви на „отговорни фактори” от Сдружението на българските общини, както и от това на крайдунавските градове през последните четири години. Бих могъл да го „документирам” с цитати от двама президенти или с оценките на двама премиери, и както обича да казва последният от двамата: сиреч с много допълнителна информация. С една реч, става реч за кмета или градоначалника Станислав Благов. С една дума, става дума за родния ми град Свищов. Всеки град или градче не само по Търновско, а изобщо по цяло Българско е сбрал в шепи по десетина села или селца край себе си, дава облика на региона, който носи името му, определя поминъка му, катализира духовното му развитие. Моят роден град не само не е изключение от това правило, а е пример за модерен общински център, за местно самоуправление без ярко изразено политическо пристрастие. Всъщност именно в условията на „смекчаване на стари възбрани”, когато сме били под турско, излязъл прословутият султански ферман, че раята може да се сдружава помежду си, може да ползва благата (главно от дарителство) за художествено-творческа дейност, в частност за образование и читалищно дело. 155 години вече закръгли в културната ни история първата НПО на територията на Османската империя, създадена в Свищов. Легендарният Раковски я нарича „читалище” и даже в новите условия на демокрация тя продължава да дава отпечатък върху духовната ориентация на хората от дунавския град. Сдружаването между людете или коалирането между партиите е нещо традиционно за социалния им живот.А желанието за първенство, и то предимно в духовната сфера, предопределя у моите съграждани спонтанното усещане и непогрешимия избор на способни личности, които да ги водят в екстремни ситуации. Така обединени, свищовлии върнали от Европата за първи български кмет през 1877 г. Димитър Анев. Така обединени, мисля, че ще преизберат и Станислав Благов през 2011 г. Чакат го проекти по трансграничното сътрудничество, пречиствателните станции, здравеопазването, обучението и възпитанието на най-малките... Чакат го панаирите – търговия плюс култура, дефилиращите римски легиони в Нове, неувяхващите „Свищовски лозници”, хоровите празници „Янко Мустаков”, живописните пленери с потомците на Николай Павлович...
За народонаселението от много български краища всичко това навярно звучи утопично в условията на криза. Но нали затуй повече от век и половина градът винаги е търсил и намирал най-достойните си чеда – „да му изтеглят каруцата от блатото или да му оправят бакиите”. Определящо за „кадровата политика” на града - люлка на всичко първо българско в духовната сфера, не е било и не бива точно днес да бъде първосигналното политическо противоборство (Изключенията вече са описани от Алеко в „По изборите в Свищов”)! И организацията „Коалиция за Свищов”, която издига Благов за градоначалник четвърти мандат, не трябва да се възприема само като „дясна”, демек антипод на „лявата”, а като радетел за избора на такъв кмет, който е загрижен за всички свищовски граждани, а не за отделни партийки....С една дума, приятно съм изненадан от организационните и комуникативните качества на днешния свищовски кмет и смятам, че преизбирането му ще бъде само от полза за по-нататъшното развитие на Свищовския край. Като повечето творци, особено поети, аз съм си „ляво ориентиран”. Като член на Клуба на писателите социалисти, длъжен съм да преценявам човека по аурата, не по цвета на политическата му окраска. Като обикновен гражданин, длъжен съм да туря ръка на сърце и да ценя по делата... Както вика майка ми: туй момче много направи, ама още много може да направи!
 Нека му дадем възможност, а?
Георги ДРАМБОЗОВ,
Свищов