Свищов отново се обръща към Дунава
Свищов отново се обръща към Дунава
На 19 март с официална първа копка стартираха строително – монтажните работи по най-значимият за годината капиталов проект в община Свищов. Следващите четири месеца, ареала около градското пристанище и подстъпите към него ще бъдат облагородени и префасонирани. От неугледен „заден двор”, някогашната европейска врата на Свищов ще се превърне в китна и практична артерия, импонираща на стратегията за отвореност и сътрудничество между добри съседи, следвана от България и Румъния през последните две десетилетия. Как се стигна до реализацията на този стратегически както за местната, така и за регионалната политика и икономика проект.
Свищов е историческата търговска връзка на изтока и запада. Някога през пристанищната му скеля денонощно са преминавали огромни количества стоки. Турски гемии и австрийски параходи, камилски кервани и франтове с парижки костюми, алтъни и стерлинги, сблъсък между култури, подчинен на общия икономически интерес са оставили след себе си град, на чийто визуален разкош все още се радваме. По-важното наследство което онези времена са ни завещали обаче е невидимо за очите. Това е уникалният дух на дарителство, благородство и практичност, който все още мъждука в свищовлии и чака своя шанс, за да се разгори отново и върне славата на Свищов като най-модерния и европейски град на България. Градът на стоте първи неща.
За да стане това обаче, Свищов трябва да се завърне на Дунава. Години наред и в следствие на независещи от свищовлии причини, градът ни се откъсна от реката. Това е факт, с който сме свикнали, но за един гост на града е непонятно как може един град да е разположен по-дължината си на брега, а от него да няма никакъв достъп до реката! Наистина, ако искаме да се докоснем до Дунава, трябва да се разходим до местността Паметниците или да се качим над химкомбинат „Свилоза”. Между тях се намира една грозна промишлена зона на ръжда, отпадъци и предприятия от епохата на „развития социализъм”.
Възможностите, давани от европейските структурни фондове за капиталови инвестиции се явиха като шанса за Община Свищов да започне един дълъг процес на връщане на града към корена, който го е хранил през вековете – река Дунав. Първа, но не и малка стъпка в тази насока е проектът по ОП „Трансгранично сътрудничество Румъния–България 2007-2013”. Най-голям проект по програмата с водещ български партньор и най-голям, разработен в партньорство от две общини проектът „Повишаване на трансграничната мобилност в региона Свищов – Зимнич чрез развитие и реконструкция на главни участъци от транспортната инфраструктура” (ПТМ) е с бюджет 3 126 227,67 евро.
Разработен по идея на кмета Станислав Благов и с помощта на водещи архитекти и експерти, проекта е по Проектът е по Приоритетна ос 1 „Достъпност – подобрена мобилност и достъп до транспортната, информационната и комуникационната инфраструктура в трансграничния регион”, Ключова област на интервенция 1: "Подобряване на сухопътни и речни трансгранични транспортни съоръжения". Предвижда строителни и информационно-рекламни дейности, обмен на практики и изготвяне на стратегическа прогноза за развитие на транспортната инфраструктура в региона.
Централата на Управляващият орган на програма “Трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007 – 2013” в Букурещ одобри проекта през април 2010 г. Сформиран бе осем членен управленски екип, съставен от шестима български и двама румънски експерти, ръководен от Иван Митев – експерт с опит в реализирането на многобройни европроекти. Направляващ комитет с двама български и един румънски членове наблюдават работата на управленския екип. На разположение на екипа е и Съвместния технически секретариат в Кълъраш.
След завършване на строителните дейности, ще се навлезе в последния етап на проекта, който включва озеленяване, осветяване и поставяне на информационни табели, като са предвидени и атрактивни електронни табла. Предвижда се също издаване на триезични информационни материали (на български, румънски и английски език), изработване на обща стратегия за развитие и др.
Димитър Спасов
На 19 март с официална първа копка стартираха строително – монтажните работи по най-значимият за годината капиталов проект в община Свищов. Следващите четири месеца, ареала около градското пристанище и подстъпите към него ще бъдат облагородени и префасонирани. От неугледен „заден двор”, някогашната европейска врата на Свищов ще се превърне в китна и практична артерия, импонираща на стратегията за отвореност и сътрудничество между добри съседи, следвана от България и Румъния през последните две десетилетия. Как се стигна до реализацията на този стратегически както за местната, така и за регионалната политика и икономика проект.
Свищов е историческата търговска връзка на изтока и запада. Някога през пристанищната му скеля денонощно са преминавали огромни количества стоки. Турски гемии и австрийски параходи, камилски кервани и франтове с парижки костюми, алтъни и стерлинги, сблъсък между култури, подчинен на общия икономически интерес са оставили след себе си град, на чийто визуален разкош все още се радваме. По-важното наследство което онези времена са ни завещали обаче е невидимо за очите. Това е уникалният дух на дарителство, благородство и практичност, който все още мъждука в свищовлии и чака своя шанс, за да се разгори отново и върне славата на Свищов като най-модерния и европейски град на България. Градът на стоте първи неща.
За да стане това обаче, Свищов трябва да се завърне на Дунава. Години наред и в следствие на независещи от свищовлии причини, градът ни се откъсна от реката. Това е факт, с който сме свикнали, но за един гост на града е непонятно как може един град да е разположен по-дължината си на брега, а от него да няма никакъв достъп до реката! Наистина, ако искаме да се докоснем до Дунава, трябва да се разходим до местността Паметниците или да се качим над химкомбинат „Свилоза”. Между тях се намира една грозна промишлена зона на ръжда, отпадъци и предприятия от епохата на „развития социализъм”.
Възможностите, давани от европейските структурни фондове за капиталови инвестиции се явиха като шанса за Община Свищов да започне един дълъг процес на връщане на града към корена, който го е хранил през вековете – река Дунав. Първа, но не и малка стъпка в тази насока е проектът по ОП „Трансгранично сътрудничество Румъния–България 2007-2013”. Най-голям проект по програмата с водещ български партньор и най-голям, разработен в партньорство от две общини проектът „Повишаване на трансграничната мобилност в региона Свищов – Зимнич чрез развитие и реконструкция на главни участъци от транспортната инфраструктура” (ПТМ) е с бюджет 3 126 227,67 евро.
Разработен по идея на кмета Станислав Благов и с помощта на водещи архитекти и експерти, проекта е по Проектът е по Приоритетна ос 1 „Достъпност – подобрена мобилност и достъп до транспортната, информационната и комуникационната инфраструктура в трансграничния регион”, Ключова област на интервенция 1: "Подобряване на сухопътни и речни трансгранични транспортни съоръжения". Предвижда строителни и информационно-рекламни дейности, обмен на практики и изготвяне на стратегическа прогноза за развитие на транспортната инфраструктура в региона.
Централата на Управляващият орган на програма “Трансгранично сътрудничество Румъния – България 2007 – 2013” в Букурещ одобри проекта през април 2010 г. Сформиран бе осем членен управленски екип, съставен от шестима български и двама румънски експерти, ръководен от Иван Митев – експерт с опит в реализирането на многобройни европроекти. Направляващ комитет с двама български и един румънски членове наблюдават работата на управленския екип. На разположение на екипа е и Съвместния технически секретариат в Кълъраш.
- След дългата административна подготовка, стартът на същинските строителни дейности бе даден. Изпълнител е Консорциум „Свищов – Зимнич 2012” с официален представител Румен Игнатов. В обединението участват дружествата „Пътни строежи Велико Търново” АД и „ВТ Инженеринг” ООД. На тържеството по повод старта на строителните дейности присъстваха освен общински съветници, членове на администрацията и кметове на кметства, също и Народния представител Аспарух Стаменов и експерта от МРРБ Емил Манов. Пред градската общественост Румен Игнатов пое задължение да свърши работа качествено и в срок, а кмета Благов наблегна на безкористното приятелство, което партньорите по проекта – кметство Зимнич демонстрираха, оказвайки безрезервна подкрепа, въпреки, че основната част от дейностите са планирани за Свищов. Кметът се обърна към жителите на града с извинение за дискомфорта, който ще им донесат строителните работи и с молба да съдействат на строителите, като освободят трасето от автомобилите си. По време на интервенциите, всички жители на ремонтираните улици ще могат да подменят за своя сметка своя водопровод от тротоарния спирателен кран до водомера, както и да извършват изкопни работи по подмяна или изграждане на канализационни отклонения. Строителните работи са съгласувани със всички инстанции и са планирани така, че да затрудняват минимално градското движение. Улиците ще се ремонтират в следния график:
- От 10.03.2012 г. до 15.05.2012 г. ще се извършват изкопните работи за подмяна на водопровода на ул. „Емануил Чакъров” в отсечката от кръстовището с ул. „Цанко Церковски” до кръстовището с ул. „Янко Мустаков”.
- От 10.03.2012 г. до 15.05.2012 г. ще се извършват изкопните работи за подмяна на канализацията на ул. „Цанко Церковски” в отсечката от първи блок до кръстовището с ул. „Дунав”.
- От 01.04.2012 г. до 25.07.2012 г. движението по ул. „Дунав” в отсечката от кръстовището с ул. „Цанко Церковски” до входа на пристанището ще бъде ограничено в едната лента на шосето.
- От 15.05.2012 г. до 30.06.2012 г. ще се извършват изкопните работи за подмяна на водопровода на ул. „Янко Мустаков”.
След завършване на строителните дейности, ще се навлезе в последния етап на проекта, който включва озеленяване, осветяване и поставяне на информационни табели, като са предвидени и атрактивни електронни табла. Предвижда се също издаване на триезични информационни материали (на български, румънски и английски език), изработване на обща стратегия за развитие и др.
Димитър Спасов