Членството в Европейския съюз дава на България уникалния шанс да навакса това, което последните години загуби и да погледне в очите, като равна с тях, големите и богати страни. За целта, силните в Европа решиха, че сме достатъчно зрели и разумни за да споделим общият им дом и ни отвориха вратата към него. За да можем да се освободим от наследството на сиромашкото ни минало, пред нас бяха отворени и структурните фондове, които при представяне и защитаване на правилните проекти, могат да направят страната, областите и градовете ни красиви, уютни и модерни също като тези на хората в Германия, Франция и Швейцария. За целта доскоро се предполагаше, че са необходими две неща – експерти които да съставят план за развитие на селищата, да направят стратегически план за етапите и дейностите нужни за постигане на крайната цел и разработване на конкретни проекти. Второто задължително условие -  кристална яснота при усвояване на средствата и спазване на законовите изисквания при изпълнение на дейностите. По този начин своето европейско лице намериха повечето от някогашните партньори от контролирания от Съветския съюз европейски блок. Днес Чехия, Унгария, Полша и т.н. са не по-малко красиви, уредени и уютни от която и да е европейска страна и процеса за развитие при тях продължава. При нас обаче се оказа, че трябва да се преодолее още една, типично българска трудност – завистта към успеха.
Най-тъжният виц е този за това, че в ада, при казана на българите, няма дявол. Там който си покаже главата го дърпат надолу. Като прикачим към него онзи за българина, дето си пожелал да умре магарето на съседа му, вместо да си пожелае свое, по-добро, получаваме една национална черта от която се срамуваме, но която виждаме навсякъде около нас. Поредната й проява е при осъществяването на стартиралия вече проект за подобряване на градската среда в Свищов. Очаровани от собственият си пъп, един – двама неуспели „общественици” зачоплиха предизборно в един от най-големите и стратегически по отношение на градското развитие проекти на общинската администрация. Понеже не се намери свищовлия, който да се впечатли от интригите им, те се насочиха към производителите изкарващи прехраната си като реализират своята продукция на пазара и чрез дезинформация опитаха да създадат настроение срещу обновяването на района. По тази причина, уверен в интелекта на гражданите на Свищов, желаещи да живеят в един красив и уреден град, но в отговор на молбата на кмета Станислав Благов, който поставя прозрачността и диалога на първо място сред приоритетите си, архитект Найденов направи среща със съгражданите ни. Пред присъстващите, архитекта разясни целта на предстоящите интервенции, смисъла им и начина по който те се вписват в цялостната стратегия за осъвременяване и възвръщане на името и значението на нашия, уникален със своята история, красота и национално значение град.
Стартиралият проект е плод на четиригодишна интензивна работа на едни от най-добрите специалисти в страната – архитектите Найденов и Моллов. Експертите преценяват, че според възможностите, които Европейската програма за развитие на градската среда предлага, а именно развитие на централната и старата част на градовете (за страничните и крайни квартали не е предвидено финансиране), проектът трябва да обхване обекти разположени по централната ос на Свищов, главната улица в продължението й между “Хан Бъчва” и площад “Велешана”. Целта, която си поставят е да изнесат извън домовете уюта, от който хората се нуждаят и да направят още една крачка в посока създаване на град, органично свързан с жителите си и чрез връзка с богатото минало – даващ им самочувствие и усет за значимост и гордост. Свищов е поддържан и чист град, но с възможностите на общинския бюджет това е всичко, което може да се направи. Без нужното експониране и акцент са великолепни сгради като Търговската гимназия, уникална с архитектурата си. Нужда от освежаване и ремонт имат градските градинки, любими на поколения свищовлии. Години наред така наречените „скърцащи магазини” стояха като катунджийски сергии на стилно издържания център. Паметника на 33-ти свищовски полк и този на Цветан Радославов по-скоро учудваха, отколкото да радват окото и душата. Временно разположения „нов” пазар задръстваше движението в цялата част на града и с покритието си представляваше постоянна заплаха от падания, да не говорим за далеч по-лоши последствия. Няма нито едно място за спокойна детска игра и отдих на родителите. Детските съоръжения, макар и поддържани, не се вписват в съвременните изисквания за безопасност.
Всички тези фактори са взети под внимание при изготвяне на проекта. Търговската гимназия ще получи подобаващата рамка и ще бъде истински акцент и запазен знак на Свищов. Мястото на бараките срещу някогашното кино „Алеко” ще бъдат място за детски смях и игри, изпълнено според всички модерни стандарти. По-малки детски кътове ще има срещу полицията и на “Велешана”. Паметниците на нашия 33-ти полк и на автора на българския химн ще получат своята среда и ще вдъхват гордост и самочувствие.
Въпросът с пазара, който получи и най-голямо обществено внимание, бе разработен най-внимателно. От дълги години, “Велешана” е по-скоро с вид на промишлена зона, отколкото градски квартал. Шум, задръствания, трудно движение по настилката и опасно пресичане на улицата, липса на възможност за игра на децата и отдих на възрастните, слабо, почти аварийно осветление, всичко това ще премине в миналото. Точно до стария пазар има едно празно, паразитно пространство. Там набързо са заровени основите на сграда, паднала от земетресението през 1977 г. Единственото, което напомня за нея е паметна плоча сред бурените и опасност от пропадане заради корозията и кухините в развалините под земята. Проектът за облагородяване на района предвижда паметната плоча да получи своето далеч по-добро място встрани от сегашното й положение, където ще бъде изготвен кът, предлагащ уединение и по-добър вид на паметника. Площадката ще бъде подсигурена и укрепена, там ще бъде мястото на „новия” пазар, свързан със „стария” в единен комплекс, ще бъде осигурено покритие с атрактивна лека конструкция, а мощно осветление от енергоспестяващ тип ще се разлива от висока мачта. Ще бъде осигурено място за търговия и от тежки машини, а сегашния триъгълник ще стане красиво и зелено място за отдих и детска игра.
Всички обекти подлежащи на ремонт ще бъдат озеленени и осветени. Ще бъдат използвани изключително качествени материали. Свищов ще се доближи още повече до това, което всички ние мечтаем и което с още по-голяма гордост ще наричаме свой дом. Вярно, временно ще има известни затруднения за всички нас при преминаваме покрай работните обекти, но както архитект Найденов каза, може да поизцапаме старите си обувки, но пък много скоро ще облечем новите си дрехи и с кеф ще се разхождаме из нашия си Свищов.