На 11 май Свищов си спомни за един от своите най-лични синове. На този ден през 1897 г. близо до село Радилово куршум, предназначен за друг, намира сърцето на Алеко Константинов. Едва на 34 години Щастливеца напуска света и оставя ненаписани безчет разкази, романи, фейлетони и пътеписи. Един единствен куршум лиши всички нас от неоценимо наследство. Дори извън литературата Алеко води съвременниците си към европейските и цивилизационни идеали. Общественик, основател на туристическото движение, пътешественик, чиято любима миризма е тази на параходите и железниците, той маркира пътя към добродетелта и човеколюбието. Днес, когато на пламенните представители на онова романтично време се гледа с леко пренебрежение и насмешка, един Алеко ни е отчаяно нужен, за да покаже огледалото в което да се огледаме и видим колко огромна е разликата между това, за което се мислим и това, което сме. Вместо да слезе обаче, Щастливеца стои на каменния фундамент, пуши вечната си цигара и отмята колко от тези, които минават пред него са готови да убият своя Алеко по пътя към келепира и колко са готови да се посмеят с него над несъвършенството на божието творение. На 11 май кмета на община Свищов Станислав Благов, председателя на Общинския съвет Милен Манолов, политици, общественици, учители, ученици и граждани положиха цветя пред паметника, поклониха се пред паметта на "Щастливеца" и още веднъж потъгуваха за преждевременната му смърт. Царство му небесно на нашият Алеко! Ганка Иванова Изповедта на Алеко Кой според Вас е идеалът за земното щастие? Свобода от всякакви условности и задължения. Ако бихте желали да си имате девиза, коя бихте си взели? Свобода, честност и любов.