Скимонахиня Екатерина от манастира „Св.св. Петър и Павел” навърши 89 години
Скимонахиня Екатерина от манастира „Св.св. Петър и Павел” навърши 89 години
Тя е толкова дребна и крехка, че човек не би понечил да я докосне. Облечена в черното си расо и кротко приседнала на леглото си в скромната си килия в манастира „Св.св Петър и Павел” в края на изминалата седмица скимонахиня Екатерина сама посрещна 89-тия си рожден ден. За нея се сети единствено кметът на Свищов Станислав Благов, който в знак на уважение я посети, както всяка година по това време. Целуна смирено и с благодарност ръката и, а тя му благодари за направеното от него за Свищов.
Странна е съдбата на тази кротка, търпелива и вече 32 години отдадена на вярата си в Бога възрастна жена, дала бет за мълчание и стриктно послушание.Родена в русенското село Щръклево, тя от малка започва да работи по нивите на заможните си съселяни, за да помогне на бедните си родители да изхранят четирите си деца. Среща бъдещия си съпруг Йордан на 18-годишна възраст и година по-късно се омъжва за него. Почти половинвековният им съвместен живот преминава през много трудности и изпитания.В един драматичен за семейството момент, когато Йордан се разболява тежко Гина, както е светското име на игуменката на манастира дава обет пред Бога, че ако съпругът и почине тя ще се отдаде в служба на Бога. Той оцелява, но години по-късно жената спазва обета си и останала вдовица, спазва даденото обещание. Става послушница в манастира „Покров Богородичен” край Свищов. Благодарение на нейните усилия манастирът се преобразява и става притегателно място за посещение на много миряни. Години по-късно сестра Екатерина дава втори обет за скимонахиня, който я задължава да се отрече напълно от външния свят и я обрича на мълчание. Разрешава и се единствено да произнася по 7 думи на ден, като изключение се прави само за произнасяне на молитвите и за църковните песнопения. Обетът отдавна е изтекъл, но тя и до днес е изключително пестелива на думи.
Дълги години схимонахинята се грижи за обителта и за паметниците на дарителите, намерили мир и покой в двора на манастира. Не гледа телевизия, не се интересува от външния свят. Живее съвсем скромно с нищожната си пенсийка и всеки ден пали кандилото пред подредените до леглото си икони. Понякога посреща отдавна порастналите си деца и внуци, които уважават нейния избор на отшелница. Отдавна е приготвила униформата си на скимонахиня, която се отличава от традиционните монашески одежди и включва патрахил по подобие на този, който е носел св. Йоан Кръстител, шапка и наметало с качулка, за да бъде изпратена в нея, когато Бог реши да я прибере.
Ганка Иванова
Тя е толкова дребна и крехка, че човек не би понечил да я докосне. Облечена в черното си расо и кротко приседнала на леглото си в скромната си килия в манастира „Св.св Петър и Павел” в края на изминалата седмица скимонахиня Екатерина сама посрещна 89-тия си рожден ден. За нея се сети единствено кметът на Свищов Станислав Благов, който в знак на уважение я посети, както всяка година по това време. Целуна смирено и с благодарност ръката и, а тя му благодари за направеното от него за Свищов.
Странна е съдбата на тази кротка, търпелива и вече 32 години отдадена на вярата си в Бога възрастна жена, дала бет за мълчание и стриктно послушание.Родена в русенското село Щръклево, тя от малка започва да работи по нивите на заможните си съселяни, за да помогне на бедните си родители да изхранят четирите си деца. Среща бъдещия си съпруг Йордан на 18-годишна възраст и година по-късно се омъжва за него. Почти половинвековният им съвместен живот преминава през много трудности и изпитания.В един драматичен за семейството момент, когато Йордан се разболява тежко Гина, както е светското име на игуменката на манастира дава обет пред Бога, че ако съпругът и почине тя ще се отдаде в служба на Бога. Той оцелява, но години по-късно жената спазва обета си и останала вдовица, спазва даденото обещание. Става послушница в манастира „Покров Богородичен” край Свищов. Благодарение на нейните усилия манастирът се преобразява и става притегателно място за посещение на много миряни. Години по-късно сестра Екатерина дава втори обет за скимонахиня, който я задължава да се отрече напълно от външния свят и я обрича на мълчание. Разрешава и се единствено да произнася по 7 думи на ден, като изключение се прави само за произнасяне на молитвите и за църковните песнопения. Обетът отдавна е изтекъл, но тя и до днес е изключително пестелива на думи.
Дълги години схимонахинята се грижи за обителта и за паметниците на дарителите, намерили мир и покой в двора на манастира. Не гледа телевизия, не се интересува от външния свят. Живее съвсем скромно с нищожната си пенсийка и всеки ден пали кандилото пред подредените до леглото си икони. Понякога посреща отдавна порастналите си деца и внуци, които уважават нейния избор на отшелница. Отдавна е приготвила униформата си на скимонахиня, която се отличава от традиционните монашески одежди и включва патрахил по подобие на този, който е носел св. Йоан Кръстител, шапка и наметало с качулка, за да бъде изпратена в нея, когато Бог реши да я прибере.
Ганка Иванова