„Културата вече заема достойно място в програмата на най-авторитетния форум на местната власт – Годишната среща, организирана от НСОРБ“, подчерта кметът на община Свищов и председател на Постоянната комисия по култура д-р Генчо Генчев при откриването на дискусията „Интегрирано управление на общинската културна и образователна инфраструктура“. Той обърна внимание, че през последните години значителна част от средствата за инвестиции, които управляват общините, са насочени към образователна, културна и спортна инфраструктура, но все още липсва визия за необходимостта от инвестиции в развитие на кадровия потенциал и умения за развитие на дейност, която да изпълни със съдържание изграденото.

„Рядко си даваме сметка, че културата е един от двигателите на развитие, защото създава среда за творческо и икономическо разгръщане. Нужно е да бъде мобилизиран сериозен ресурс, за да се научив да упавляваме културните процеси, да печелим от всики аспекти на културните дейности и да започнем да гледаме на средствата, вложени в култура, като на стабилна инвестиция“, подчерта Генчо Генчев, който бе модератор на форума. Говорители по основните теми бяха кметът на Тетевен и член на УС на НСОР д-р Мадлена Бояджиева, Павел Попов – заместник-кмет на Община Варна и заместник-председател на ПК по култура, общинският съветнит от Бургас Васил Загорчев и председателят на Фондация „Народни читалиша“ Юрий Вълковски.

 „Една от основните ни задачи като кметове, съветници и администрация е да поддържаме културния живот в нашите общности“, каза кметът на община Карлово и член на УС на НСОРБ Емил Кабаиванов, който откри дискусията. Той формулира някои от най-наболелите проблеми, които очакват адекватни решения и изискват съвместните усилия на общините и Министерството на културата. Сред тях приоритетно място заема необходимостта от създаване на подходяща нормативна среда за успешно управление и активизиране работата на читалищата. Все още съществуват колизии между различните закони и те създават условия за трупано десетилетия напрежение, подчерта кметът на Карлово. В интерес не просто на общините, а на обществото е народните читалища да бъдат истински общностни центрове, да създават качествен културен продукт и да съдействат за приобщаването. Време е всички структури, използващи публичен ресурс да свикнат с мисълта, че са длъжни да се съобразяват и да подчиняват своята дейност на нормативните разпоредби, да спазват изискванията за отчетност и целесъобразност, обърна внимание д-р Кабаиванов. В приветствието си той засегна и болния въпрос за липсата на справедливи критерии за държавна подкрепа. В България има общински театри, галерии, музеи, които все още са несправедливо изолирани от възможността да получават държавна субсидия. Тяхната дейност в много отношения допринася за местната общност много повече от тази на замряли сродни структури, които оцеляват със средствата от делегирани дейности. Време е да има ясни критерии и изисквания към всички културни институти, прегледа на техния принос да има системен характер и качеството на работата им да има основна тежест при определяне на размера на публичната подкрепа, която те получават, заяви кметът на Карлово Емил Кабаиванов.

Все по-сериозни напрежения поражда и образователната система. Училищата са общински, когато имат нужда от ремонт, но строго бранят своята независимост, когато трябва да се включат в съвместни инициативи или да разкрепостят методите си на работа, обърна внимание д-р Кабаиванов. Системата на образованието през последните години очертава тенденция на силно капсулиране и това я прави все по-изолирана от обществения живот. „Опиянени от бюджета, който получават, училищата все повече се откъсват от реалността и от това страдат нашите деца. Трябва да има разтърсване в МОН“, категоричен бе кметът на Карлово, а думите му срещат категоричната подкрепа и на колегите му в страната

През последните години по множество програми се отпускат средства за инвестициите в база и техника за дигитално образование, само в 27-те регионални библиотеки в страната има оборудвани 52 компютърни зали. Всички библиотеки имат създадени дигитални центрове, някои повече от един. И тази година чрез националната програма на Министерството на културата се предоставят средства за оборудване на обучителни центрове и разработване на образователни програми за информационна и медийна грамотност. За 2022 г. само в библиотеките са организирани 6 995 културни събития, в това число открити уроци, представяния на книги концерти, изложби, състезания, конференции, семинари и др.

Почти всички музеи в страната отчитат проведени образователни програми, ателиета, уъркшопи, занятия и открити часове. Общият им брой е 4 366 прояви. В същото време работата в ресор „Образование“ по тази тема върви по своя паралелна линия, акцентира председателят на ПК по култура на НСОРБ Генчо Генчев – кмет на Свищов.

„Няма българска община, за която образованието на децата да не е приоритет. Всеки от колегите ще потвърди, че независимо от недостига на средства в редица общински дейности, инвестициите в образование винаги са на първо място“, сподели кметът на Тетевен и член на УС на НСОРБ д-р Мадлена Бояджиева. Тя припомни, че през годините значителни средства бяха вложени в подобряване на материалната база, държавата възприе трайна политика за повишаване привлекателността на учителската професия, осигурени бяха целеви ресурси за подкрепа на уязвимите групи, за разнообразяване на извънкласните дейности, за изграждане на съвременна образователна среда. „С какво всички тези мерки, помогнаха за подобряване на качеството на образователния процес? Нашите ученици учат най-малко в сравнение с връстниците си от други държави, образованието ни продължава да е насочено към наизустяване на информация, а не към придобиване на умения, учениците ни заемат незавидни места в международни проучвания като PISA“, подчерта кметът на Тетевен.

Много от конкретните действия, които трябва да бъдат предприети, не зависят от общините, споделиха участниците в дискусията. Всички сме наясно, че са необходими кардинални промени в учебните програми, в начините за преподаване, в организацията на учебния процес. Наясно сме и че нашите права по отношение управлението на образователните институции са силно ограничени, категорични са представителите на местната власт и подчертаха, че не могат да остават безучастни към задълбочаващия се упадък в образованието на децата.

 „Да извадим децата от класната стая, да им покажем реалните измерения на наученото, да ги доближим до истинските житейски предизвикателства, с които ще трябва да се справят за в бъдеще“ – са част от предложенията, за които настояват общините.

Общините и държавата финансират разнообразна палитра от културни институции – музеи, библиотеки, читалища и т.н. Много от техните ръководства са проактивни - създават културни продукти с добро качество, кандидатстват за допълнително проектно финансиране. Но ползват ли се техните възможности за подкрепа по-доброто образование на децата? 

Целият материал за проведената дискусия  „Интегрирано управление на общинската културна и образователна инфраструктура“ можете да почетете на сайта на НСОРБ -  https://namrb.org/bg/aktualno/kompleksniyat-podhod-upravlenieto-na-infrastrukturata-podhodat-na-dobriya-stopanin-15789

Източник: НСОРБ