Награждаване:

Удостоен със званието "Почетен гражданин на град Свищов" с Решение № 449, Протокол № 36 от 25.05.2005 г. на Общински съвет – Свищов.

Информация:

Проф. Иван Ганчев Донев e роден на 6 май 1935 г. в село Страхилово, област Велико Търново. Завършва основно образование в родното си село, средно в гр. Полски Тръмбеш и висше във "Физико-математическия факултет" на СУ "Св. Климент Охридски". В трите учебни заведения се дипломира с отличен успех.

През 1957 г. по свое желание кандидатства за учител в гр. Свищов. Там бива приет много радушно от тогавашното общинско ръководство, от директора Антон Георгиев и от учителския колектив на Първо ЕСПУ /сега СОУ/ "Алеко Константинов".

През 1960 г. бива приет като асистент във "Физико-математическия факултет" на СУ "Св. Климент Охридски". През 1962 г. става първия аспирант по методика на обучението по математика. През 1967 г. защитава кандидатска дисертация по "Методика на обучението по математика". Съвместно с колегата си асистент Йордан Кучинев за пръв път в света организират "Национален радио-конкурс по математика", служил като основна форма за подготовка на учениците за Международни математически олимпиади през 60-те години на ХХ век.

От 1971 – 1975 г. работи по съвместителство в Министерството на просветата като главен инспектор по математика. През 1983 г. става доцент, а през 2000 г. става първи доктор на педагогическите науки /по "Методика на обучението по математика"/ в България. В година 2001 г. вече е първи редовен професор по "Методика на обучението по математика" в Югозападния университет в Благоевград и гост-професор по същата дисциплина във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски".

От месец август 2003 г. е пенсионер, но продължава да работи като гост-професор в Благоевград и хоноруван преподавател в СУ. През целият период на неговата активна научна дейност той изнася лекции в Шуменския, Великотърновския, Пловдивски университети.

Като равносметка на неговият труд от 1963 г. до сега е издал като автор или съавтор общо около 80 учебника и други учебни пособия за ученици, учители или студенти, също и две монографии по Методика на обучението по математика. Автор и съавтор на повече от 100 научни публикации на български, руски, гръцки, френски, английски, полски, македонски езици. Участвал с доклади в над 70 научни конференции у нас и в чужбина.

Идеята за написването на книгата "Математически фолклор" /в която е съавтор/ издадена в чест на 1300-годишнината на България, се заражда в него още през 50-те години на ХХ век. През това време той работи в Свищов и в ръководеният от него математически кръжок използва задачи – народно творчество. Тази книга има превод на руски и японски език.

През 80-те години по негова инициатива и под негово ръководство се разработват повече от 40 диалогови обучаващи програми /ДОП/ по математика за 8-битови компютри. Оригиналният характер на тези програми стана причина те да придобият популярност в чужбина.

Като преподавател във водещия университет в България "Св. Климент Охридски", а също и в други наши университети, е участвал в ръководството на Съюза на математиците в България, работил е по съвместителство като главен инспектор по математика към Министерството на просветата. Полето на дейност на проф. д.п.н. Иван Ганчев е твърде широко. По негово мнение, може би половината от дейностите му извън Софийския университет и другите университети, където е работил и Министерството на народната просвета, са свързани с гр. Свищов. Градът, който той счита, че е вторият му университет по "Методика на обучението по математика" и по история на обучението по математика в България. Ето и някой от по-важните негови дейности свързани с гр. Свищов.

• Създава през 1957 г. по всяка вероятност първи кръжок по математика в свищовско училище.
• Организира през 1957 г. първо измерване от ученици на височината на хълма "Калето" с останките от крепостната стена, а през 1960 г. първото измерване от ученици на ширината на р. Дунав.
• През 1958 г. поставя началото на първи кабинет в Свищов по математика в училище.
• Публикува първата статия в българско списание за кръжок по математика в сп. "Математика и физика", кн.5, 1958 г., описваща дейността на неговия кръжок в Първо ЕСПУ "Алеко Константинов", гр. Свищов.
• Публикува статия в в-к "Работническо дело" около 1980 г. с предложение да не се допуска пълното унищожаване на останките от сградата на килийното училище на "Калето" и да се ремонтира училищната сграда на Велешана използвана за склад на музей "Алеко Константинов" и да се създаде в нея музей, представящ българските училища от първата половина на ХІХ век.
• Още от 70-те години на ХХ век участва с доклади на различни свищовски, национални и международни конференции, посветени на първите две български светски училища в Свищов, на учебниците написани в тях, на създателите им, а също и на дарителите на средствата за съграждането на училищата.
• Провежда експериментирането на някой от първите разработени под негово ръководство ДОП в училището "Алеко Констатинов" при учителите Нина Щърковска /негова ученичка/ и Серафим Петров /състудент/. През същият период заедно с тогавашният начален учител в същото училище Пламен Александров поставят началото на разработването на уникална ДОП за "Правец 8", основаваща се на логическия закон за разширената контрапозиция. Последният вариант на тази програма, преработен за съвременните персонални компютри от Ридван Исуфов е приет да бъде представен на Пролетната конференция на Съюза на математиците в България през април 2005 г.
• Съставител и съавтор е на книжката "Славянобългарското детеводство на Н. Бозвели и Ем. Васкидович". Книжката е издадена със субсидиране от "Отворено общество", с активното участие на доц. Ст. Стефанов и на служители от издателството при СА "Д. А. Ценов".
• Оказал е в миналото помощ при създаване на музейна експозиция в училище "Алеко Константинов", посветена на историята му, а сега оказва помощ и на училище "Филип Сакелариевич".
• Подарил е 800 тома от собствената си библиотека през 1995 г. на свищовските училища и читалището. Дарението е направено със съответствие със завета на Васил Априлов, че като създали такова училище /има се предвид създаденото през 1915 г./ свищовци са достойни за подражание.
• Осигурил е научно ръководство на двама ученика, участвали с доклади в Национален конкурс, проведен от Фондация "Ценности", посветена на "Дарителството в България", а също и издаване на докладите в отделна книжка с пари, получени от фирмата "Сити експрес" на посланика на България в Гърция – Стефан Стоянов. Книжката е със заглавие "Първите просветни дарители в Свищов" – 2003 г. Предполага се, че това е единствената книжка с подобна тематика, с автори ученици.
• Продължава да прави опити да осигури рационално използване на спасената /от сегашното общинско ръководство/ от разруха стара училищна сграда на Велешана, чрез превръщането й в музей, представящ българско училище от началото на ХІХ век и в офис на замисления от него "Клуб за изучаване, защита и популяризиране историята на град Свищов" и на свищовската секция на Съюза на математиците в България.
• В момента участва във филма на местна кабелна телевизия, посветен на учителите, положили началото на първите светски училища в България на територията на град Свищов и на свищовските дарители за просветното дело, дали пример за подражание.

В момента помага на Община Свищов да си върне отнетите и дарения /вкл. завещания/ преди около 50 г., направени от видни свищовци-патриоти в миналото, за фонда на училищата в града. За целта публикува статии във вестници и списания, организира предавания по медии, подготвя отворено писмо до Президента, Председателя на Народното събрание и Премиера с призив да се приеме закон от Народното Събрание, с който да се защити и популяризира патриотичното деяние на десетки български дарители от различни градове, последвали примера на първите свищовски дарители.