На 1 март, в навечерието на 47-годишнината от разрушителното земетресение през 1977 г., в Свищов бе представена книгата „Травматичната памет на Свищов“, на д-р Генчо Генчев.

Книгата, която е научно етноложко изследване, представящо исторически сведения, факти, експертни становища и личните истории на хора, изгубили своя дом и най-близките си роднини, провокира голям интерес в свищовската общественост и това си пролича от препълнената зала №1 на Община Свищов.

В рамките на близо два часа авторът и гостите споделиха преживявания, емоции и човешки истории, които са част от колективния спомен за тази голяма трагедия, която завинаги ще остане неразривна част от паметта на Свищов. За първи път пред публика бяха споделени видео къдри, заснети непосредствено в дните след земетресението. Специален гост на събитието беше почетният професор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ проф. днк Маргарита Карамихова, която е и научен ръководител на д-р Генчев. Някои от респондентите, които от първо лице са разказали своите истории и травматични преживявания, след трагичната дата 4 март 1977 година, също бяха специални гости на събитието. Авторът сподели, че именно техните най-лични и емоционални истории той е подбрал за своята книга. „Това са хора, които открехнаха сърцата си и никога до сега не са говорили на тази тема. След земетресението тази тема не е съществувала за тях, но се радвам, че успях да стигна до всеки един от тях, за да разкажат през своята гледна точка как и по какъв начин са преживели земетресението и как то се е отразило на живота им през тези 47 години. Повярвайте ми, информацията е потресаваща, от това което ми разказаха те..“, каза още Генчо Генчев. Той цитира преживялата своя лична трагедия г-жа Свобода Стоева, която му е споделила, че е длъжна да живее, за да има кой да почита паметта на децата ѝ и добави: „Това е смисълът на книгата, която издадох, а именно да съхраним паметта на всички онези загинали неволно, заради човешки грешки. Именно от тези грешки е важно да се учим днес, за да можем да предотвратяваме подобни трагедии занапред!“.

В края на силно емоционалната среща проф. Карамихова каза, че в психологията, за да се отработи една травма, за нея трябва да се говори, за нея трябва да се пише, за нея трябва да се споделя. Тя допълни още, че като носители на нашето съвремие трябва да се научим да приемаме смъртта като част от живота, изваждайки я от анонимността на града и осъзнавайки, че травмите стават по-поносими, ако за тях се говори.

Представянето на „Травматичната памет на Свищов“ завърши с благодарности от кмета Генчев към всички, които са го подкрепили и са му съдействали за написването и издаването на неговата първа самостоятелна книга. След това той лично подписа книгите на всички желаещи да разгърнат и прочетат страниците на паметната за историята на града творба.