Уважаеми съграждани!
Уважаеми учители и културни дейци!
Скъпи ученици!  
 В историята на нашия народ има много светли дати, но  една се извисява с духовната си същност. 24 май  е празник всеславянски, празник  на почит към първоучителите,  солунските равноапостоли Кирил и Методий, миг на преклонение пред  свещената българска азбука, пред писменото слово.
Всяка година на днешния ден славим  делото на светите братя, защото то носи благодатни последици за нас и за славянството. На духовната карта на Европа, редом с избраните свещени езици, се появява славянската писменост, с която Константин Философ и брат му Методий защитават демократичното право на всеки народ да чете и пише на собствен език.
На този ден заставаме безмълвни пред величието на  личния  подвиг, който изпълва със смисъл дните им. Отрекли се от славата и суетата, те избират бурната и трудна съдба на мисионери, които прекосяват драматични европейски пътища, за да осмислят не само своя живот, но и живота на хиляди славяни. Във Великоморавия и Рим, във Венеция и Панония, забравили себе си, те живеят за делото, което  защитават с плам.
 В този свят ден ние стоим изумени пред делото на Учителите и за  пореден път осъзнаваме, че преуспяват само тези народи, в които редом до вдъхновения учител застават прозорливият владетел  и преданите ученици. Ако всички заедно повярват в една кауза и тя се превърне в смисъл на човешкото усилие, тогава за един народ има просперитет и напредък. В средновековна България на Борис и  Симеон това се е случило. Ако днес осъзнаем тази неделимост и направим усилие да я осъществим, може би няма да живеем в духовната безпътица, която ни измъчва вече десетилетия…
Следвайки пътя на учителите, ние знаем, че те са ни завещали една духовна територия, която  трябва да пазим, защото тя е нашият исторически белег, нашето уникално достижение, което ни съизмерва с Европа.
Вече единадесет века солунските братя ни преподават уроци по скромност и величие, по саможертва и духовна извисеност. В днешното трудно време осъзнаваме, че ако пренесем частица от техния плам, от тяхната воля, от тяхната духовна сила - ще ни има като народ, говорещ на най-съвършения език - родния!
Да пребъде словото, защото крепи човешките души, защото събужда способността да творим, защото чрез неговия пламък съхраняваме нашето духовно безпокойство, нашето търсене и намиране на духовните пътища за спасение от бездушието на времето.
 Нека бдим над него! Днес и утре!
Скъпи съграждани! Скъпи ученици, учители, културни дейци! Светъл и благословен да e днешният ден, който ни напомня за пътуването към светлите селения на знанията и науката!
Нека да имаме очи и сърце, за да слушаме благодатния дъжд на словото - словото, което извисява човешката душа!
Честит празник!
Дунавско дело