На 13 януари 2022г. ПДТГ „Димитър Хадживасилев“ отбеляза 159 г. от рождението на писателя, общественика и основателя на организираното туристическо движение в България Алеко Константинов. Избрали за свое мото Алековия идеал за човешка личност „Свобода, честност, любов", ученици и учители се събраха в Аулата на Гимназията и обсъдиха посланията на своя съгражданин, оставил трайни следи в българската литература и култура. Ученици от 10 клас представиха факти от живота и делото на твореца, създал емблематичния образ на бай Ганьо - еманация на успеха и провала, на келепира и нагаждачеството.

Приживе наричан Щастливеца, Алеко Константинов е бил пълна противоположност на своя най-известен персонаж. Учениците припомниха драмата на Алеко: "Това, че съм Щастливец, го знае цяла България ......А, това, което никой не знае е, че днеска нямах 45 ст. да си купя тутун".

Дариан Станчев от 12 „а“ клас представи „Моята изповед“ на Алеко Константинов и сподели непосредствените си впечатления от ярката творческа индивидуалност на Щастливеца. С темперамент, артистичност и чувство за хумор Айдън Кадир прочете пътеписа „София - Мездра – Враца“ и изрази становище, че туристическото пътуване е начин да проникнем в дълбините на собствената си същност и израз на родолюбие.

Ученици от клуб „Слово“ представиха своите наблюдения върху Бай Ганьо и Алеко като образи на човешката същност въобще. Първият дава възможност за лична съпоставка и себепознаване, а вторият преоткрива идеалите и ценностите в човешкото битие. Анализирайки Алековото произведение „Бай Ганьо", трябва да се вземе под внимание, че българинът не се изчерпва само с образа на бай Ганьо. Българин е и самият автор, българи са и разказвачите, които се надсмиват над нелепите случки, в които попада героят на техните истории, българи са и участниците в произведението. Самото име на Бай Ганьо - Балкански предполага, че неговият образ не е само носител на национални черти. Представата на Алековия герой може да служи за назидателен пример какво човекът въобще трябва да се стреми да изкорени като свои слабости, за да даде превес на свободата и разума.

Миланка Узунова, учител по български език и литература, обобщи, че българското съзнание все още не е открило истинската стойност и значение на добродетелта такава, каквато осмисля живота на Алеко Константинов. „Млад, образован, малко идеалист, повече мечтател, с любов в сърцето, с вяра в доброто, с надежда на бъдещето, той не беше още кален в действителността, в живота”. Последвалият стремеж към натрупване на материални богатства свидетелства за все още неосъзнатия дух на българина, в който липсват идеали и оптимизъм. Директорът на училището Лиляна Димитрова призова с Алекови слова: „А идеали трябват…“. С болката в душата на автора тя призова младите хора да се стремят към най-доброто, на което са способни. Стремежът към подражание на друг народ, с непознати идеи и идеали, формирани в продължение на няколко века, които българският Бай Ганьо се стреми да усвои за няколко дена, и днес пораждат трагикомичния образ на част от българското общество.

ПДТГ „Димитър Хадживасилев“ – гр. Свищов