Първият български хор "Янко Мустаков" отново пътува на Запад. По покана на хорово дружество "Ла Сурс" – Орлеан , Франция, нашият хор изнесе два концерта в рамките на провеждащите се Дни на българската култура там. За нас хористите беше особена чест да се включим в отбелязването на светлия български празник 24 май, достойно оценен в една европейска държава с огромни културни традиции.
Пътуваме с автобус, не най-удобния за целта транспорт, но пък атмосферата е задушевна, не е възможно тайно да си ядеш или пийваш, без да те усетят колегите. А могат и репетиции да се провеждат. Почивките по бензиностанциите са чести и емоционални, та пътуваме сравнително приятно, като един отбор, обединен от една благородна цел. Макар и в разнороден състав (имаме 18-годишни момичета, а един от ветераните по време на пътуването почерпи за 69-годишнината си), колективът е доказал , че когато се налага, може да се мобилизира и представи на ниво. А сега наистина се налагаше…И ето го Париж! Само няколко души бяха идвали вече и вълнението е голямо, особено когато видяхме Айфеловата кула. За този фамозен град – букет от архитектура, история и култура не може да се говори убедително, просто трябва да се види. Ще запомня посрещането на домакините от Орлеан – сърдечни, приветливи, готови да помогнат на всеки. Тези няколко вече възрастни жени ни изнесоха урок по организация, времето ни беше разпределено по часове и стриктно спазвано. Посетихме величествени катедрали, замъци и църкви от "градината" на Франция. А как ни хранеха! 
Концертите бяха организирани в две поредни вечери 24 и 25 май в две прекрасни готически катедрали в Оливе и Орлеан. Първи на сцената излизаха домакините, а после идваше нашият ред. Бяхме подготвили няколко песни от френски автори, а накрая двата състава изпълниха свидния за всеки българин химн "Върви, народе възродени!" Усетих, че съставът е крайно мобилизиран, готов за "битка", всички настроени като един музикален инструмент, като струните на една китара. Важно е да не "прегориш" предварително, да не те стегне сценичната треска. И прозвучава първият акорд – всичко е наред, диригентът се усмихва и ни повежда, иска от нас това, което знае, че можем, и ние го даваме - на нея и на публиката… Получава се нужната "престрелка" със стрелите на Орфей (аз така ги наричам, не на Амур) между диригента – състава и публиката. Политат акордите в залата, резонират, връщат се и виждаш, че зрителите са замрели. Магията се получава. Успяхме, спечелихме сърцата им. Имам си любими песни, на някои от тях просто настръхвам от вълнение, от радост, че се получава. Гледам колегите наоколо – същото, пеят като ангели, възнесени в облаци от ноти…
Връщаме се уморени, но доволни. Отсрамихме себе си, читалището, града, та и страната си. Кроим нови планове, пък на мен ми се иска отново да видя Сена…

Йордан ГЕРЧЕВ, хорист в ПБХ "Янко Мустаков"