На 27 юни Свищов помена героите си – руските, финландски и румънски войници, както и българските опълченци, хвърлили се в огъня на войната, която почитаме като Освободителна.
На този ден, преди  135 години, с мъгливото развиделяване над Дунава, ужасените турските постове видели почернялата от десантни лодки река. Петстотин години след Шишман, армия заклета в кръста идвала, за да потърси сметка за кръвта и страданията на своите братя. Този дълъг юнски ден струвал скъпо и прескъпо на освободителите, но слънцето, изгряло над султанския хас Свищов, оставило в залеза си един окървавен, свободен и ликуващ  български град.
Годишнината от свободата винаги е имала специално място в душата на Свищов. За пореден път стотици свищовлии се събраха в местността „Паметниците”, за да покажат, че поколенията се сменят, но спомена и признателността се предават като завет. Не отсъстваха и първенците на града – кмета Благов, председателя на ОбС Светла Георгиева, депутата д-р Шарков, за честването от Русе пристигна Генералния консул на Руската федерация Владимир Климанов. Сутринта в храм „Света троица”, храмът в който преди 135 години Александър II Николаевич, Император и самодържец всеруски,  Велик херцог на Финландия и Цар на Полша се помолил Бог за милост и подкрепа, бе отслужена заупокойната литургия. Час по-късно, свещенослужителите прочетоха Благодарствен молебен за Освобождението на град Свищов. Протяжното богослужение контрастира с жизнерадостния танц на децата от ЦДГ „Васил Левски”, внесъл настроение и усмивки сред присъстващите. Церемонията завърши с поднасяне на цветя.
 
Димитър Спасов