Разказът е удостоен с наградата "Алеко" за 2006 г. Приятелски протегната ръка Веднага щом изхвърлиха Янко Кръчма от работа, изхвърли го и жена му от къщи. Отдавна вече не я будеше в кревата и тя реши, че повече не й нужен. Янко стана бездомник. Свободен като птичка летеше по света с единственото задължение, наложено му от съда – да плаща издръжка на дъщеря си, която реши да следва. Естествено, Янко не плащаше, жена му подаде жалба и той трябваше да се яви пред съда. Отнесе година. Условно. - Ако не си погасите дълга до половин година – заяви съдията, - ще си го излежите. Ясно ли ви е? На Янко му беше ясно, но продължи да не плаща. Нямаше с какво. Като минаха 6 месеца, тайно се промъкна в своята бивша градина, изрови шише сливова, което беше скрил в нея преди години и се отправи към града. - Какво има, г-н Кръчма – попита го пазвантинът при входа на затвора, когато Янко навря под носа му решението на съда. - Дойдох да го излежа. - Тъй като тук няма легло, то тогава седнете – пазачът му предложи стол и звънна на директора на затвора. - Не, г-н Кръчма – каза директорът, след като прегледа документите на Янко. – Напразно сте били път до тука! Не знаете ли, че преди месец избрахме нов президент? Обяви амнистия, която се отнася и за вашата простъпка. Така че спокойно можете да си идете у дома. Директорът отказа да се почерпи за добрата новина от шишето на Янко. Предпочете лично да го съпроводи чак до улицата, за да предпази някой от своите служители от злоупотреба с алкохол. В най-близкия парк Янко сам си пийна за здравето на президента. Но какво говорим! Не само си пийна, а изпи цялото шише, след което с доста несигурна крачка се упъти към гарата. Какво стана обаче. Гарата я бяха обновили, разширили и модернизирали и точно днес нова-новеничка я откриваха за обществеността. На тържествената церемония беше поканен и президентът. Прилетя на нов мерцедес точно в момента, когато на гарата пристигна и Янко. В пиянската глава на Янко блесна мисълта, че би могъл да стисне ръката на президента и да му благодари за неочакваното помилване. Провря се през любопитната тълпа и се насочи право към президента. Със замахване на ръката си понечи да се отърве от един телохранител, който се опитваше да му попречи, но не уцели, уцели президента. Право в слънчевия възел. Президентът се сви, наведе се и започна да лапа за въздух. Как може да е такъв безсрамник! Да не реагира на приятелски протегнатата Янкова ръка. Затова пък реагираха от охраната. Извиха му я назад и повалиха Янко на земята, който дори не разбра как се озова в най-близкото полицейско управление. Този път Янко получи това, което търсеше. За физическо нападение на длъжностно лице. Седи и всеки ден си обещава, че никога повече няма да пие за здравето на президента. В крайна сметка, дори не би и могъл. Директорът на затвора зорко бди и контролира да не замирише на сливова от неговата килия. Моймир ГРОЛ, Словакия От словашки: Елена АРНАУДОВА