• четвъртък, 13 януари 2022
  • 83 преглеждания

Лауреат на Международния конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко“ за 2022 година е Христо Карастоянов

За поредна година Община Свищов и редакцията на вестник „Стършел“ проведоха литературния конкурс на името на Алеко Константинов. Участие взеха 72 разказа на 38 писатели от 15 страни, сред които България, Сърбия, Русия, Украйна, Германия, Татарстан, Франция, Естония, Канада, Беларус, Израел, Белгия, Казахстан, Унгария, САЩ.

Конкурсът датира от 1966 г. и се провежда в рамките на традиционните Алекови дни, посветени на рождената дата на писателя 13 януари 1863 г. През дългата история на конкурса победители са ставали автори от различни държави и континенти. Тази година журито оцени разказа „Приказка от братя гримьори“ на българина Христо Карастоянов.

Заради епидемичната обстановка наградата беше връчена на скромна церемония в зала №1 на Община Свищов от кмета Генчо Генчев. Победителят беше представен от Михаил Вешим – главен редактор на вестник „Стършел“, който му връчи и наградата на хумористичното издание. Разказът-победител беше прочетен артистично от служителят в Градска библиотека Невена Самоковлиева.

Христо Карастоянов е роден през 1950 г. в Тополовград, по-късно се премества със семейството си в Ямбол, където и до днес живее и работи. Завършва българска филология в Софийския държавен университет. Първата му публикация във вестник е карикатура. Първата му книга се казва „Пропукан асфалт“ и е издадена през 1981 година. Работил е като драматург, а после и като директор на кукления театър в Ямбол. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на 26 книги – белетристика, публицистика и поезия.

Авторски книги:

„Пропукан асфалт“, „Народна младеж“, София, 1981 (Награда на Профсъюзите на „Южна пролет 82“, Хасково)

„Матвей Вълев“, „Български писател“, София, 1982

„Перпетуум мобиле“, „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1984

„Тази вечна земя“, „Народна младеж“, София, 1985 (в съавторство с Димитър Яръмов и Атанас Теодоров)

„Сбъркана хроника“, „Български писател“, София, 1987

„Вкус на узряване“, „Народна младеж“, София, 1989

„Кукувича прежда“, [трилогия: „Перпетуум мобиле“, „Кукувича прежда“, „Сбъркана хроника“. „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1990 (Второ издание: Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2001)

„Записки от времето, когато бъдещето беше светло“, „Христо Ботев“, София, 1993

„Прашно лято“, „Христо Ботев“, София, 1995

„Животът: третата лъжа“, „Хера“, Ямбол, 1996

„Смъртта на Санчо Панса“, тетрадка, стихове. „Хера“, Ямбол, 1997

„Записки по исторически наивизъм“, читанка, „Стигмати“, София, „Хера“, Ямбол, 1999 (Награда на Съюза на българските писатели за документалистика, 1999)

„Е.Г.Н.: Годината на Тигъра“, „Хера“, Ямбол, 2000 (разкази; в съавторство с Любомир Котев)

„Нефертити в зимна нощ“, „Жанет-45“, Пловдив, 2001 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2002)

„Аутопия: Другият път към Ада“, „Жанет-45“, Пловдив, 2003 (Номинация за роман на 2003 година на Фондация „Вик“, 2004)

„Смъртта е за предпочитане“, Корпорация Развитие КДА, София, 2003 (Голямата награда на конкурса за нов български роман на Корпорация „Развитие“ КДА, 2003; Номинация за наградата „Хеликон“, 2003)

„La Vie En Rose и други такива“, „Жанет-45“, Пловдив, 2004

„Последствия“, „Хермес“, Пловдив, 2005 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2005; Номинация за наградата „Балканика“, 2011)

„Kocama Karı Arıyorum“, „Жанет-45“, Пловдив, 2006 (на турски език в превод на Хюсеин Мевсим)

„Атлантида: деяния“, „Захарий Стоянов“, София, 2008 (двуезично; „Atlantis: Acts“)

„Съпротива.net“, „Жанет-45“, Пловдив, 2008 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2008)

„Антология „Навъсени ангели“, „Захарий Стоянов“, София, 2010 (с Любомир Котев)

„Паякът“, „Жанет-45“, Пловдив, 2009 (Номинация за наградата „Хеликон“, 2010)

„Името“, „Жанет-45“, Пловдив, 2012 (Награда „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината, 2012)

„Последствия“, „Хермес“, Пловдив, 2012; електронна книга

„Teufelszwirn“, Roman in drei Büchern. Dittrich Verlag GmbH, Berlin 2012 (на немски език в превод на Андреас Третнер); E-Book-ISBN 978-3-943941-33-3

„Една и съща нощ“, „Жанет-45“, Пловдив, 2014 (Награда „Дъбът на Пенчо“, 2014; Награда „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината, 2014; Номинация за наградата „Роман на годината 2015“; Национална литературна награда „Елиас Канети“, 2015; Номинация за международната литературна награда „Балканика“, 2015)

„Послепис“, „Жанет-45“, Пловдив, 2016, ISBN: 978 619 186 287 0, (Номинация за наградата „Роман на годината 2017“; Първа награда за проза в годишните награди на портал Култура 2017)

„The Same Night Awaits Us All”, translated from the Bulgarian by Izidora Angel, cover design by Nathan Furl. Open Letter, Rochester, NY, USA, 2018, ISBN-13: 978-1-940953-68-7, (Номинация в категорията „Превод от български на чужд език“ в годишните награди на Литературен клуб „Перото“, 2018)

„Животът няма втора половина“, „Жанет-45“, Пловдив, 2018,.ISBN 978-619-186-454-6 (Номинация за наградата „Роман на годината 2019“; Номинация за проза в годишните награди на портал Култура 2019 (дълга листа); Номинация за Литературните награди „Перото“ 2019 (дълга листа); Номинация за националната литературна награда „Елиас Канети“, 2019)

„Кукувича прежда“, три книги, [трето преработено издание]. Издателство „Жанет 45“, Пловдив, 2020, ISBN 978-619-186-547-5

„Т като Ташкент“, роман. Издателство „Жанет 45“, Пловдив, 2021, ISBN: 978-619-186-646-5 Номинация за националната литературна награда „Елиас Канети“, 2021; Номинация за Литературните награди „Перото“ 2021, дълъг списък; Номинация за Награда „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината, 2021)

Награди:

1999 – Награда на Съюза на българските писатели за документалистика

2003 – Награда „Развитие“ за ръкопис на роман

2012 – Награда „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за романа „Името“

2014 – Награда „Дъбът на Пенчо“ за романа „Една и съща нощ“

2014 – Награда „Хеликон“ за най-добра белетристична книга на годината – за романа „Една и съща нощ“

2015 – Награда „Елиас Канети“ – за романа „Една и съща нощ“

2017 – Първа награда за проза в годишните награди на портал Култура – за романа „Послепис“

ПРИКАЗКА ОТ БРАТЯ ГРИМЬОРИ

В някакви незапомнени времена имало един принц, който скоро щял бил да става цар: баща му вече берял душа човекът, та тъй. А по същото време през девет земи в десетата, през девет планини, през девет планини оттатък десетата, в някое си друго царство тамошният цар пък имал дъщеря. Прекрасна, разбира се, каква друга да е… Принцът се казвал Фицълзарапунгел, което значело Елмазът – на-запада, оная пикла царската дъщеря била Ниромороян, сиреч Все-още-неразцъфналият – но – вече-напъпил-трендафил –на Изтока, а татко ѝ се казвал Дако, което според едни значело Пеко, а според други си било все пак Дако. И този Фицълзарапунгел чул за красотата на Ниромороян, за която певци песни пеели с гъдулки по пазарищата.

И пламнал целият – решил, значи, че трябва обезателно да я вземе за жена, докато още не ѝ е разцъфнал трендафилът. Татко му прошепнал немощно: „Ми добре!... Отивай, като си такъв идиот да се жениш!“ – а Фицълзарапунгел оседлал коня си (шарколия, естествено, или поне така предполагам), и препуснал.

И като препуснал, прекосил всичките онези девет земи, като пътьом отсякъл главите на пет смаяни лами и пробол три змея, страдащи от дископатия; спасил девет девици-феминистки от едни чудовища, които упражнявали сексуален тормоз над девиците (но после ги оставил да се оправят сами от там нататък, пък те го кълняли на майка, че ги е спасил, и му викали „Върни се веднага, нещастник!“). Отървал една Червена шапчица булимичка и четирите ѝ баби от някакъв сив вълк. (Впрочем там се получило малко неловко, понеже той освен вълка убил и ловеца, но както и да е – стават такива грешки.)

Събудил три-четири спящи красавици, като обаче категорично им отказал да се ожени за тях, целунал една жаба и тя се превърнала в принцеса с кайма, освободил три синджира роби и утешил едни вдовици, които ревяли за нещо си и тъкмо се канили да се давят в морето, проснато между петата и шестата земя, а отделно от това развалил осемнайсет магии, като намушкал съответните магьосници, и спасил девет бебета, като разкарал с ритници злите орисници… Пак някъде между шестата земя и седмата планина налетял да се бие с един нещастен дракон с осем диоптъра късогледство, който се излежавал до едно вълшебно езеро и не можел да се начуди какъв му е проблемът на тоя некадърник и от какъв зор е тръгнал да се бие с него. „Защо се биеш, бе?!“ – попитал драконът, а той му креснал: „Искам да пия!“ „Ами пий! – учудил се драконът – кой ти пречи!“

От там Фицълзарапунгел за по напряко минал през рудниците на цар Соломон, хванал ферибота от пет и половина следобед и заобиколил с него Шильонския затвор, после нещо се замотал в Броселиандовата гора, после изгубил сто двайсет и седем минути в Джурасик парк, после играл барбут с някой си мошеник Дарт Вейдър, после се заклещил между едни сирени, които го съблазнявали със сладки песни по „Капиталът“ от Карл Маркс, после насам-натам и не знам си какво си…

И така нататък: извършил много подвиг – много нещо!