Кампания за събиране на средства за паметник на проф. Иван Шишманов в Свищов
Кампания за събиране на средства за паметник на проф. Иван Шишманов в Свищов
През 2012 г. ще се навършат 150 години от рождението на един от най-големите български умове след освобождението, родения в гр. Свищов проф. Иван Шишманов. По този повод МФ „Алеко Константинов” пое инициативата да поправи един дълг на свищовлии към паметта на именития си съгражданин, а именно да набере средства за изграждане на негов паметник.
Учител, Министър на Просвещението и радетел за европейско единение, Шишманов е един от малцината интелектуалци, извели България от Ориента и дали тласък на нейното развитие. Съосновател на Софийския университет, като министър Шишманов допринася за откриването на знакови образователни и културни институции. Сред тях са Народния театър „Иван Вазов”, Рисувателното училище, Музикалното училище, Народния етнографски музей, Института за слепи, Училището за глухонеми деца, първата у нас Детска забавачница, Учителско-лекарския съюз, Археологическото дружество. Българската секция на ПЕН-клуба, много читалища (учредитеният конгрес на Общия читалищен съюз го избира за председател на организацията през 1911 г.), библиотеки и др. Благодарение на него в чужбина учат и се представят редица наши писатели, учени, художници и музиканти. Изследва българският фолклор. Основава и редактира периодичното издание „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, на чиито страници за пръв път излиза „Под игото” на Иван Вазов.
Истински космополит и интелектуалец от световен мащаб, Иван Шишманов се ражда в Свищов на 22 юни 1862 г. Още в най-ранна възраст попада в среда на творци и интелектуалци. Баща му, Димитър Шишманов е начетен търговец и учител. Братовчед е на Алеко Константинов и близък приятел с Цветан Радославов. Майка му е леля на известния художник Александър Божинов. За родът Шишманови се твърди, че са издънка от последната царска династия преди падането ни под турско робство. Всички тези фактори в семейния и приятелския кръг на Шишманов му помагат отрано да развие литераторските си умения и интерес към науката. Подобно на мнозина будни младежи от това време, Шишманов получава образованието си в сериозни европейски училища. На 20 години завършва педагогическо училище в Прага и се завръща в родния Свищов, където прекарва известно време като учител и същевременно директор на основните училища в града. Не след дълго му е предложено да постъпи като подначалник в Министерство на просвещението. Същевременно Иван Шишманов продължава образованието си. Учи философия, педагогика, древноизточни литератури и езикознание в университетите в Йена, Лайпциг и Женева. За широките интереси на студента Шишманов красноречиво говори факта, че се случвало да е единствен посетител на лекции по санскритски език, персийски език и др. Владее основните европейски езици. Чест посетител е на университетските библиотеки. Прекъсва за малко образованието си единствено по време на Сръбско-българската война в която участва като доброволец. Учен от кабинетен тип, Шишманов се жени за светската дама Лидия Шишманова. Според светските клюки от онова време, сред завоеванията му е и румънската кралица Елизабет, известна и с интелектуалния псевдоним Кармен Силва. При едно официално посещение в Букурещ, българският министър се запознава със съпругата на крал Карол I и между тях възниква нещо повече от симпатия. Чувствата си двамата запазват до края на живота си. Шишманов не страни и от политиката и има своите категорични пристрастия в полза на Народно-либералната партия. След края на Първата световна война проф. Иван Шишманов е избран за председател на българската секция на Паневропейския съюз и ратува за идеята да се създадат Европейски съединени щати – Паневропа. Факт, който ни дава повод гордо да се наречем едни от основоположниците на европейската идея. На първия конгрес на Паневропейското движение във Виена през 1926 г. Шишманов отсича от трибуната: „Европейският съюз трябва да бъдене само съюз на интересите, но и на духовете, а още повече на сърцата”. На форума той е избран и за вицепрезидент на централния съвет на Паневропейското движение.
Големият свищовлия, българин и европеец умира ден след като навършва 66 години в Осло, където участва в конгрес на ПЕН клубавете. Освен многобройните си постижения, Шишманов ни завещава и своят девиз „Да бъдем европейци и все пак българи”.
По време на предстоящите „Алекови дни” в Свищов, МФ „Алеко Константинов” организира благотворителен театрален спектакъл, на който ще бъде поставена пиесата „Вечеря за глупаци” на ДТ „Сава Огнянов” Русе. Приходите от представлението ще се използват за изработване на паметник на проф. Иван Шишманов в родния му Свищов. За целта е обявена и сметка за набиране на дарения.
IBAN : BG 71 UNCR 7527 1047 8270 12
BIC: UNCRBGSF
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК СВИЩОВ
МЕЖДУНАРОДНА ФОНДАЦИЯ „АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ”
Димитър Спасов
През 2012 г. ще се навършат 150 години от рождението на един от най-големите български умове след освобождението, родения в гр. Свищов проф. Иван Шишманов. По този повод МФ „Алеко Константинов” пое инициативата да поправи един дълг на свищовлии към паметта на именития си съгражданин, а именно да набере средства за изграждане на негов паметник.
Учител, Министър на Просвещението и радетел за европейско единение, Шишманов е един от малцината интелектуалци, извели България от Ориента и дали тласък на нейното развитие. Съосновател на Софийския университет, като министър Шишманов допринася за откриването на знакови образователни и културни институции. Сред тях са Народния театър „Иван Вазов”, Рисувателното училище, Музикалното училище, Народния етнографски музей, Института за слепи, Училището за глухонеми деца, първата у нас Детска забавачница, Учителско-лекарския съюз, Археологическото дружество. Българската секция на ПЕН-клуба, много читалища (учредитеният конгрес на Общия читалищен съюз го избира за председател на организацията през 1911 г.), библиотеки и др. Благодарение на него в чужбина учат и се представят редица наши писатели, учени, художници и музиканти. Изследва българският фолклор. Основава и редактира периодичното издание „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, на чиито страници за пръв път излиза „Под игото” на Иван Вазов.
Истински космополит и интелектуалец от световен мащаб, Иван Шишманов се ражда в Свищов на 22 юни 1862 г. Още в най-ранна възраст попада в среда на творци и интелектуалци. Баща му, Димитър Шишманов е начетен търговец и учител. Братовчед е на Алеко Константинов и близък приятел с Цветан Радославов. Майка му е леля на известния художник Александър Божинов. За родът Шишманови се твърди, че са издънка от последната царска династия преди падането ни под турско робство. Всички тези фактори в семейния и приятелския кръг на Шишманов му помагат отрано да развие литераторските си умения и интерес към науката. Подобно на мнозина будни младежи от това време, Шишманов получава образованието си в сериозни европейски училища. На 20 години завършва педагогическо училище в Прага и се завръща в родния Свищов, където прекарва известно време като учител и същевременно директор на основните училища в града. Не след дълго му е предложено да постъпи като подначалник в Министерство на просвещението. Същевременно Иван Шишманов продължава образованието си. Учи философия, педагогика, древноизточни литератури и езикознание в университетите в Йена, Лайпциг и Женева. За широките интереси на студента Шишманов красноречиво говори факта, че се случвало да е единствен посетител на лекции по санскритски език, персийски език и др. Владее основните европейски езици. Чест посетител е на университетските библиотеки. Прекъсва за малко образованието си единствено по време на Сръбско-българската война в която участва като доброволец. Учен от кабинетен тип, Шишманов се жени за светската дама Лидия Шишманова. Според светските клюки от онова време, сред завоеванията му е и румънската кралица Елизабет, известна и с интелектуалния псевдоним Кармен Силва. При едно официално посещение в Букурещ, българският министър се запознава със съпругата на крал Карол I и между тях възниква нещо повече от симпатия. Чувствата си двамата запазват до края на живота си. Шишманов не страни и от политиката и има своите категорични пристрастия в полза на Народно-либералната партия. След края на Първата световна война проф. Иван Шишманов е избран за председател на българската секция на Паневропейския съюз и ратува за идеята да се създадат Европейски съединени щати – Паневропа. Факт, който ни дава повод гордо да се наречем едни от основоположниците на европейската идея. На първия конгрес на Паневропейското движение във Виена през 1926 г. Шишманов отсича от трибуната: „Европейският съюз трябва да бъдене само съюз на интересите, но и на духовете, а още повече на сърцата”. На форума той е избран и за вицепрезидент на централния съвет на Паневропейското движение.
Големият свищовлия, българин и европеец умира ден след като навършва 66 години в Осло, където участва в конгрес на ПЕН клубавете. Освен многобройните си постижения, Шишманов ни завещава и своят девиз „Да бъдем европейци и все пак българи”.
По време на предстоящите „Алекови дни” в Свищов, МФ „Алеко Константинов” организира благотворителен театрален спектакъл, на който ще бъде поставена пиесата „Вечеря за глупаци” на ДТ „Сава Огнянов” Русе. Приходите от представлението ще се използват за изработване на паметник на проф. Иван Шишманов в родния му Свищов. За целта е обявена и сметка за набиране на дарения.
IBAN : BG 71 UNCR 7527 1047 8270 12
BIC: UNCRBGSF
УНИКРЕДИТ БУЛБАНК СВИЩОВ
МЕЖДУНАРОДНА ФОНДАЦИЯ „АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ”
Димитър Спасов