Награждаване:

През септември 1902 г. е провъзгласен от Свищовския градски общински съвет за почетен свищовски гражданин, за заслугите му за Освобождението на гр. Свищов през Освободителната Руско-турска война от 1877 г.

Информация:

Михаил Иванович Драгомиров (8.11.1830 г. – 15.10.1905 г.) - руски военен теоретик и педагог, генерал от пехотата. Завършва Николаевската Академия на Генералния щаб (1856 г.). Професор по тактика в Академията (1863 – 1869 г.). През 1873 г. – 1877 г. командва 14-та пехотна дивизия, която през Руско-турската освободителна война (юни 1877 г.) форсира река Дунав при Зимнич – Свищов и осигурява плацдарм за руските войски.

Следобед на 26 юни 1877 г. генерал Драгомир обиколил полковете и се обърнал към войниците със следните думи: "Братя, нас ни назначиха най-първи да извършим преминаването на Дунава. На нас гледа цяла Русия. Помнете, братя, че за нас няма нищо средно. Или зад Дунава, или в Дунава." Съдбата на града била решена – той бил първият български освободен град. Народът ликувал и посрещал своите Освободители.

За добре проведена операция по форсирането на Дунава и Освобождението на град Свищов цар Александър II още на 28 юни 1877 г. при посещението си в Свищов окачил на гърдите на ген. Драгомиров Георгиевски кръст – III степен.

След Свищов ген. Драгомиров начело на своята прославена 14-та пехотна дивизия се отправил в най-критичния момент към Шипка, където героиски се проявил в 7-дневното сражение на Шипченския проход. Там той бил ранен.

От 1877 г. е началник на Академията на Генералния щаб, от 1889 г. – командващ войските на Киевския военен окръг, от 1898 г. – Киевски генерал-губернатор. Член е на Държавната дума от 1903 г. Генерал Драгомиров е известен и като последовател на идеите на Суворов. Автор е на трудове по тактика и военна педагогика.

Генерал-майор М. Драгомир умира през 1905 г. Неговото име остава в паметта на признателните поколения като образец на себеотрицание и геройство. Това име сега носи едно селище близо до Свищов – село Драгомирово.