Десетки кораби заседнаха в река Дунав край Свищов заради ниското ниво на водата, чийто стълб започна да спада по-драстично на 10-ти юли и от 240 см., на 21-ви достигна до 61 см. Освен дълбочината е намалена и ширината на фарватера, което затрудни преминаващите плавателни средства. “Към момента нещата са регулирани и няма заседнал кораб във фарватера, който да възпрепятства корабоплаването”, заяви за в. “Дунавско дело” (в деня на редакционното приключване на броя) директорът на Дирекция “Речен надзор – Русе” Иван Жеков. По думите му, най-критичните участъци край Свищов са образуваните прагове на 567 км. (срещу Белене) и на 541 км. (срещу Вардим). Най-тясното място е срещу Белене, където ширината на фарватера е 60 м., а дълбочината на газене е до 2 м. Струпването на десетките плавателни съдове се дължи и на факта, че всеки собственик сам решава дали кораба да бъде претоварен за да продължи или да остане на място и да изчака по-високи води.
В рамките на една седмица румънски специализирана техника прави опити за създаване на успореден на сегашния корабоплавателен път, но дейностите са прекратени. Според Иван Жеков, за трайно справяне с подобни ситуации по река Дунав, България и Румъния трябва заедно чрез евро фондовете да изградят напречни и надлъжни траверси в проблемните учатъци, които насочват водния поток и не позволяват на реката да се разлива нашироко.
Заради ниското ниво на реката, на км. 563 пред свищовското пристанище изплува пясъчен остров дълъг около 1-1,5 км.

Вероника ВАСИЛЕВА
В-к "Дунавско дело"