Победител в Международния конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко“ – 2024 е сръбския писател и журналист Боян Любенович. Той е участвал с две произведения, но първото място печели с разказа „Произход“, публикуван в бр. 18/3 май 2024 на вестник „Стършел“.

Международният конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко“ се провежда ежегодно в Свищов. Той датира от 1966 година и е част от честванията, посветени на годишнина от рождението на Алеко Константинов. Последните години, конкурсът се организира от Община Свищов, Международна фондация „Алеко Константинов“ и вестник „Стършел“.

В настоящото издание са взели участие 83 произведения на 52 автори от различни държави, сред които Румъния, Полша, Сърбия, Северна Македония, Русия, Украйна, Унгария, Словакия, Молдова, Италия, Франция, САЩ, Великобритания, Нидерландия, Бразилия и Албания.

___

Боян Любенович (Бојан Љубеновић) е роден през 1972 г. в Белград, Сърбия. По образование е юрист, а по професия – журналист и писател. По-известен е като сатирик. Сътрудничил е на различни издания, като от 2010 г. е редактор на сатирично-хумористичната рубрика ТРН („Така да се каже, неофициално”) в белградския всекидневник „Вечерни новости”. Издал е около 30 книги за деца и възрастни, сред които 10 книги с афоризми, от тях 3 за деца. Автор е на 5 пиеси и на телевизионно предаване. Негови работи са превеждани на осем езика, включвани са в множество антологии, алманаси, сборници и в различни сатирични издания в Сърбия и зад граница. Носител е на почти всички престижни награди в областта на сатирата в родината си и на Балканите. Член е на Съюза на писателите в Сърбия и на Белградския афористичен кръг.

Боян Любенович, Сърбия

Лауреат на Международния конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко“ – 2024 с разказа „Произход“, бр. 18/3 май 2024

ПРОИЗХОД

По някакво чудо пред гишето в общината нямаше никой, така че преминах направо към въпроса:

• Добър ден. Искам да си сменя името и фамилията.

Дамата зад гишето ме погледна внимателно.

• Как се казвате сега? – попита тя.
• Благое Петрович – отговорих.
• Как бихте искали да се казвате?
• Е, Благое Петрович.

Жената нервно свали очилата си.

• Вашето име е Благое Петрович и бихте искали да смените името си на Благое Петрович. Шегувате ли се с мен?
• Изобщо не съм казал, че искам да си сменя името и фамилията.
• Чие име искате да смените?
• На моя прадядо. Живорад Петрович.

Нервът под лявото ѝ око видимо започна да вибрира.

• Искате да смените името на прадядо си… А прадядо ви къде е?
• Разбира се, умря. Преди петдесет години.
• И вие сега искате да му смените името. Мога ли да зная защо?

Знаех, че ще трябва да обясня.

• Всички сме потомци на прадядо си, нали? – попитах.
• Точно така – каза служителката.
• Ами произходът, който водя от прадядо ми, е неподходящ.
• Неподходящ за какво?
• Да си взема паспорт, с който да работя в Европейския съюз. Тези дни посетих няколко посолства, но навсякъде ми казаха, че произходът ми не е подходящ. А именно моят прадядо е сърбин.
• А какъв бихте искали да бъде?
• Какъвто и да е – българин, унгарец, словак дори и хърват. Но най-добре да е българин, те лесно дават гражданство.
• Ако разбрах правилно, искате да смените името на прадядо си Живорад Петрович с българско, за да получите по-лесно техния паспорт и след това разрешение за работа в Европейския съюз?
• Точно така. Разбрахте правилно. Не мога да живея със заплатата си в Сърбия, а вече два пъти ме депортираха от Европа.

Жената се усмихна леко.

• Никога не съм чувала за подобно нещо. Но признавам, че има логика. Защо просто не изчакате Сърбия да влезе в Европейския съюз?
• Госпожо, човешкият живот е кратък, ние не живеем триста години като костенурките.

Тя кимна, сякаш се съгласяваше с мен, но после каза.

• Промяната на името и фамилията на други лица, включително и на вашите предци, не е възможна по закон. Имате ли друга молба?

Помислих известно време и след това казах:

• Мога ли все пак да подам молба за смяна на личното си име?
• Това може. Как се казваш?
• Благой Петров.

Тя отново свали очилата си и ме погледна майчински.

• Новото българско име няма да ви помогне да получите български паспорт, нали го знаете?
• Знам, но ще помогне на правнуците ми. Не искам да бъда прокълнат заради грешния произход, както направих с прадядо си.