"Знаете ли колко е тежка", казва патрицианката Клаудия, докато помага на своя съпруг сенаторът Марко да свали пурпурната си тога.Клаудия и Марко се отпускат щастливо на грубо скованите пейки и поемат глътка живителна бира.До тях на дългата маса се настаняват варваринът от германски произход Ханс и косматият представител на Даките, румънецът Мирча. Действието се развива на брега на Дунав, на около 3 километра от крепостта "Нове".Тук преди 3000 г. император Нерон създава първия римски легион. Днес Свищов посреща легионери от целия свят и ги изправя срещу варварските племена. Всъщност Клаудия и Марко са от Ровиго, малък град на няколко километра от Венеция, той е юрист, а тя е учителка по английски език.Двамата са част от GAV-групата на археолозите от Виладоза. В състава на организацията членуват около 100 души, които упражняват различни професии, но когато влязат във възстановката, всеки има своето място 40 от тях са войници и центуриони от Първия легионерски италийски полк (именно този, създаден и просъществувал няколко стотици години край Свищов).Другите са представители на градския семеен живот в древен Рим, а останалата, ефирна част на групата са танцьорки. Весталки и жрици, които участват в различните ритуали и церемонии, характерни за римското общество. Групата на весталките от Италия посрещна и фестивалня огън на събитието, който пристигна на римска галера по водите на Дунав и така беше сложено грандиозното начало на фестивала "Орел на Дунава". Над 250 участници от 8 държави се включиха във възстановките.Оказа се, че само в България, страната домакин, няма общество , което включва хора, които в свободното си време се изживяват като древни римляни. "Това е много странно, казва италианецът Джовани, предвид факта, че точно ъук са били едни от ключовите позиции на Римската империя и откритията на археолозите са абсолютно доказателство за това. Джовани не може да гоеори повече, защото заема отговорното място на страж пред портите на Лагера на легионерите. Крепостта, която свищовлии построиха за 2 седмици, е създадена по всички правила на античното бойно изкуство. Точно по средата на импровизирания двор се издига така нареченото "громе". За непросветените това е система от четири отвеса, които създават нивелацията на цялото селище и без негоеото ситуиране не може да бъде изграден нито един компонент на Лагера на легионите. До тази технологична необходимост е издигнат павилионът на математиците, хората, които разбират от смятане, вечен календар и разчитане на карти. Елементите, благодарение на които Империята на римляните се превръща в това, с което я помни историята. В двора на римския лагер с гордост се снима центурионът Владимир Попов.Той всъщност е фармацевт от Дупница, но още преди да завърши образованието си, се вълнува от Древната Римска цивилизация. В България единствено в Пловдив има майстори, които могат да направят ризница, която отговаря на описанията на римляните – тя ключва туника и метална част от месингови пластини, към тях като прибавим снаражението, шлемът и сандалите – всичко излиза около 1 000лв., но си струва, защото така не само четеш историята, но си и част от нея. Според Владо холивудските продукции, които пресъздават Рим, преувеличават и не дават точна представа за военните умения на най-голямата империя. В 12.00 обедното слънце в Свищов не прощава на никого, но това не пречи на оживлението в двата лагера – на римляните и варварите. Под оскъдната сянка около стадиона прииждат все повече любопитни жители на Свищов. Напражението нараства, докато воините от двата стана, започват да се подготвят за битките. Чуват се ревове и възгласи, тракане на шлемове, точене на брадви. В ранния следобед, когато температурата на стадион "Академик" надминава 40 градуса, на терена излизат облечени в пълно бойно снаражение легионери и варвари, покрити с мечи кожи.В отряда на "селяните: влизат свищовски студенти, юристи и инженери. Те чакат на опашка пред двата фургона на филмово студио "Нимар", където им биват раздадени дрехите , с които е сниман сериалът "Рим". От същия сериал са и бойните колесници, които чакат реда си, за да излязат на манежа. Представлението започва. Представители на Първи италийски полк отиват на преговори при варварите, тъй като искат да преминат през земите им. Варварските племена са склщчили съюз и не допускат римляните на своите територии. Започва битката. Тактиката на една от най-големите армии в световната цивилизация разчита ма близък ръкопашен бой, с къси, но остри мечове и прикритие зад щитовете, големи почти колкото паравани. Стадионът е огласен от мощни викове, както от участниците, така и от разгорещената публика. Агитката, близка да варваската общност, крещи "Варвари – юнаци", това всява известно напрежение в групата на общинските полицаи, които охраняват възстановките. В крайна сметка боят е почти реален, първите варвари падат облени в пот под парещето слънце. Пред очите на свищовския кмет Станислав Благов и областния управител Тошко Никифоров, както и на всички зрители от ВИП ложата започват да валят стрели от намиращата се точно отсреща крепост на легионерите. Въпреки това подкрепление обаче легионерите губят боя. Причината е, че отрядът им е с по-малка численост от варварския, който пък от своя страна е по-малоброен от репортерско-операторската кохорта, която почти равноправно участва в битката, въоръжена с ултрамодерни фотоапарати, камери и микрофони. В следващите боеве се включват още войници, рака че като цяло стройната военна организация побеждаваентусиазма на даките, германите и келтите. По същото време в градската градина на Свищов прииждат окованите варварски пленници. Наместници на патрициите започват наддаване на закръглени робини, и заякнали варвари. Низата е 300 сестерции. Пазарлъкът е шумен, което привлича около беседката в парка, където са разположени робите все повече и повече запячи. Публиката аплодира успешните сделки, децата плачат от неразбираемите крясъци на продавачите и купувачите, снимащите недоволстват от усмивките по лицата на робите... В непосредствена близост до робския пазар, съжителстват сергии за продажба на антични монети, сувенири и захаросани петлета. Най-търсените стоки обаче са батерии за фотоапарати, минерална вода и бели шапки. В рези три дена докато се провежда фестивала свищовлии се поздравяват с Ave, вместо с традиционното "Здрасти", разменят се рецепти за традиционни римски ястия и начини за пиене на вино. Една от най-лесните и любопитни рецепти, пусната в обръщение от археолога Павлина Владкова, която е посветила почти целия си живот на крепостта "Нове", е римски омлетс мед и много черен пипер.Всъщност древните наследници на Капитолийската вълчица са употребявали мед и черен пипер във всяко едно блюдо. Най-голям интерес в публиката предизвикват гладиаторските борби. Ре се провеждат на Арената в амфитеатър "Калето". Край водите на Дунав публиката сякаш наистина забравя в кой век живее и използва палците "Да живее" или "Да умре", с вещина отпреди 3 000 години. В края на деня легионерите изпълняват традиционния ритуал по пречистването и се отдават на танци и веселие. Хора, които само до преди два дена са преподавали в класните стаи или са ходили на работа, облечени в строги костюми, разпускат под свищовското небе, обути във вълнени чорапи или наметнаи ленени туники. Между палатките в двата лагера се издигат огнъове, пекат се кюфтета, лее се предимно бира, пеят се песни и се извисява флейта. Легионери и варвари се прегръщат братски и се снимат за спомен. Закъснели минувачи хапват сладолед и обсъждат фестивала. Неуредици с визите и резервациите попречиха на американските и руските римляни да участват вув фиестата. Това обаче не вълнува местните хора. За фестивала в малкото академично градче ще се говори още дълго, част от участниците ще отнесат със себе си както съвенири, така и атмосферата на античната крепост и летния Свищов, а организаторите ще очакват следващото разперване на крилата на орела над Дунав. в. "Янтра Днес"