Акад. Александър Божинов издигна българската карикатура до висотата на голямото изкуство
Акад. Александър Божинов издигна българската
карикатура до висотата на голямото изкуство
Карикатурист, живописец, илюстратор, сценограф, публицист. Роден на 24 февруари 1878 г. в Свищов – починал на 30 септември 1968 г. в София. Така започват страниците, отделени на академик Александър Божинов в том I на “Енциклопедия на изобразителните изкуства в България”, изд. 1985 г.
Небичайно широк диапазон на активна творческа дейност, изпълваща 70 от отредените му 90 години живот.
В резултат – завещано творческо наследство от хиляди карикатури, рисунки, илюстрации, стотици маслени и акварелни картини, стенописи за Народния театър, публицистични и художествено-критични материали, хумористична и детска поезия, албумите “Азбука за малките” и “Златна книга за нашите деца”, мемоарната книга “Минали дни” и др. Във всички тези области Александър Божинов оставя ценни образци с непреходно значение. Най-впечатляващо за дългия творчески път на художника обаче остава неизменната му любов към карикатурата, превърнала се в негова съдба.
Творчеството на Александър Божинов най-общо може де се раздели на три периода. Първият започва през 1898 г., когато още като студент редактира хумористичния вестник “Смях и сълзи”, и завършва през 1910 г. В карикатурите, създадени през тези 12 години, проличава будното обществено чувство и гражданска смелост на младия творец – качества, които ще са характерни за цялото му по-нататъшно творчество. Между най-добрите творби са тези, на които е изобразен Фердинанд, както и шаржове на авторитетни имена от новата българска култура. Вторият период обхваща годините 1910-1921 г., когато той активно сътрудничи с карикатури, рисунки, статии и рецензии на вестниците “Зора”, “Слово”, “Вечерна поща”, “Развигор” и др., както и на списанията “Художествена култура”, “Художник”, “Съвременна мисъл” и др. От 1915 до 1918 г. участва в Първата световна война като военен художник. Създава много акварелни и моливни скици и рисунки, отразяващи моменти от бойния път на българската армия. Третият период е най-голям и се отличава със своята зрялост и разнообразие. Карикатурите му отразяват обществено-политическия и културен живот в страната и най-важните политически събития в Европа и света. Съвсем основателно той е признат за основоположник на българската карикатура, а много от най-добрите му произведения остават в златния фонд на българското изобразително изкуство. Неговото верую е изразено с няколко реда в следното откровение: “Като се посветих на изкуството, а главно на карикатурата, не изпуснах нито минута да мисля, че макар да служа на един жанр, който у нас не е признат за голямо изкуство, аз съм длъжен да го въздигна до изкуство, а не да го оставя да зрее като забавителна драскулка на всекидневния читател на вестника”.
Във фонда на ХГ “Николай Павлович” в Свищов се съхраняват над 3 500 творби на художника. В изложбата, с която се отбелязва неговата 135-годишнина, могат да се видят карикатури, рисунки, лични вещи и оригинална диорама – “Стара София”. Изложбата ще бъде открита на 22 февруари (петък) и ще продължи един месец.
Иван БОНЕВ, главен уредник на ХГ “Николай Павлович”
карикатура до висотата на голямото изкуство
Карикатурист, живописец, илюстратор, сценограф, публицист. Роден на 24 февруари 1878 г. в Свищов – починал на 30 септември 1968 г. в София. Така започват страниците, отделени на академик Александър Божинов в том I на “Енциклопедия на изобразителните изкуства в България”, изд. 1985 г.
Небичайно широк диапазон на активна творческа дейност, изпълваща 70 от отредените му 90 години живот.
В резултат – завещано творческо наследство от хиляди карикатури, рисунки, илюстрации, стотици маслени и акварелни картини, стенописи за Народния театър, публицистични и художествено-критични материали, хумористична и детска поезия, албумите “Азбука за малките” и “Златна книга за нашите деца”, мемоарната книга “Минали дни” и др. Във всички тези области Александър Божинов оставя ценни образци с непреходно значение. Най-впечатляващо за дългия творчески път на художника обаче остава неизменната му любов към карикатурата, превърнала се в негова съдба.
Творчеството на Александър Божинов най-общо може де се раздели на три периода. Първият започва през 1898 г., когато още като студент редактира хумористичния вестник “Смях и сълзи”, и завършва през 1910 г. В карикатурите, създадени през тези 12 години, проличава будното обществено чувство и гражданска смелост на младия творец – качества, които ще са характерни за цялото му по-нататъшно творчество. Между най-добрите творби са тези, на които е изобразен Фердинанд, както и шаржове на авторитетни имена от новата българска култура. Вторият период обхваща годините 1910-1921 г., когато той активно сътрудничи с карикатури, рисунки, статии и рецензии на вестниците “Зора”, “Слово”, “Вечерна поща”, “Развигор” и др., както и на списанията “Художествена култура”, “Художник”, “Съвременна мисъл” и др. От 1915 до 1918 г. участва в Първата световна война като военен художник. Създава много акварелни и моливни скици и рисунки, отразяващи моменти от бойния път на българската армия. Третият период е най-голям и се отличава със своята зрялост и разнообразие. Карикатурите му отразяват обществено-политическия и културен живот в страната и най-важните политически събития в Европа и света. Съвсем основателно той е признат за основоположник на българската карикатура, а много от най-добрите му произведения остават в златния фонд на българското изобразително изкуство. Неговото верую е изразено с няколко реда в следното откровение: “Като се посветих на изкуството, а главно на карикатурата, не изпуснах нито минута да мисля, че макар да служа на един жанр, който у нас не е признат за голямо изкуство, аз съм длъжен да го въздигна до изкуство, а не да го оставя да зрее като забавителна драскулка на всекидневния читател на вестника”.
Във фонда на ХГ “Николай Павлович” в Свищов се съхраняват над 3 500 творби на художника. В изложбата, с която се отбелязва неговата 135-годишнина, могат да се видят карикатури, рисунки, лични вещи и оригинална диорама – “Стара София”. Изложбата ще бъде открита на 22 февруари (петък) и ще продължи един месец.
Иван БОНЕВ, главен уредник на ХГ “Николай Павлович”