8 март - жената в България Вторник, 3-8-2005 Международният ден на жената /8 март/ се отбелязва като празник на международната солидарност, сила и сплотеност на жените по целия свят. В много страни този ден е обявен за национален празник. На 8 март жените от всички страни независимо от езикови, етнически, икономически или политически различия заедно отбелязват празника, предшестван от десетилетия на борба за равенство, справедливост, мир и развитие. Началото на съвременния женски празник е свързано с женските движения за равни права с мъжете и борба против войната и насилието. Още в древността жената е водила борба за равнопоставеност в обществото. В древна Гърция Лизистрата обявила сексуална стачка на мъжете, за да се сложи край на войната. По време на Френската революция, парижките жени излизат по улиците с лозунгите "свобода, равенство, братство". Идеята за Международен ден на жената възниква в началото на 20 век. През 1857 г. в Ню Йорк е организиран един от първите протестни митинги на жените, работещи в текстилните фабрики. Те настоявали за равни права с мъжете, намаляване на работното време и подобряване условията на труд. Демонстрацията е била разгонена, но след 50 години жените отново излезли по улиците на Ню Йорк, за да почетат паметта на участниците от първия организиран митинг и този път сред исканията добавили и избирателни права и отмяна на детския труд. През 1909 г. Американската социалистическа партия провъзгласила 28 февруари за Национален ден на жената. До 1913 американските жени са го отбелязвали на последната неделя от месец февруари. През 1910 г. на Втората международна конференция на работещите жени в Копенхаген е взето решение за учредяване на "Ден на жената", който да се отбелязва ежегодно В резултат на това решение Международният ден на жената се чества за първи път през 1911 г. в Австрия, Германия, Швейцария и Дания, когато повече от един милион мъже и жени участват в шествия. От 1914 г. отбелязването на празника в различните страни е на датата 8 март, денят в който жените в Австрия, Унгария, Германия, Холандия, САЩ, Русия, Швейцария и други страни организират митинги, за да изразят своята солидарност с техните сестри и за да протестират срещу войната. Жената в България Глобалните трансформации на прехода от централизирана към пазарна икономика и процесите на демократизация на обществените отношения доведоха до рязко, драматично и болезнено снижаване качеството на живот на основната част от населението на Централна и Източна Европа. България не прави изключение и също продължава да изпитва тежките социални и икономически последици от глобализационните процеси, протичащи в страната под формата на структурни реформи. От страните в Централна и Източна Европа България е сред тези с най-ниска заетост и висока безработица и е сред страните с най-ниските средни месечни доходи от работни заплати и пенсии. България е и страната със сравнително най-високите разходи за основни жизнени потребности – храна и жилищни нужди. Едно от най-драматичните характеристики на прехода към пазарни отношение е масовото обедняване на населението и силна поляризация на обществото по оста "богати-бедни". Жените са по-остро засегнати от тези процеси от мъжете. Двойната тежест, която жените поемат при изпълнение на ролите си в семейството и на пазара на труда, ограничава възможностите им за така необходимата днес преквалификация, а от там – генерира и неравностойни шансове за реализация и повишаване на жизнения стандарт. Женското население преобладава леко във втората /икономически активната/ и съществено в третата възраст. В сравнение с мъжете жените са по-бедни, работят повече, получават по-ниски заплати, стават жертви на сексуално и физическо насилие, имат ограничени възможности за професионален избор и израстване, живеят по-дълго, но прекарват остатъка от живота си в тежки болести и слабо участват в държавното управление. Поетите задължения на България по изпълнение на целите на хилядолетието за насърчаване равенството между жените и мъжете и овластяване чрез премахване на диспропорцията между доходите на мъжете и жените, която от 72% през 2001 г. да стане 80% през 2015 година и осигуряване на участието на жените в управлението / 26% през 2001 г. – 40% през 2015 г./ все още са далеч от реалността в България: § Жените в България съставляват 51,4% от населението, преобладават в икономически активната група трудещи се и са в третата възраст съществено повече от мъжете; § Средният образователен ценз на жените е по-висок от този на мъжете /студенти – 57% са жени, 43% - мъже/, но по професионална квалификация и управленчески умения отстъпват поради липса на възможности, компромиси в името на децата и семейството и слабо самочувствие; § В България 50.3% от наетите лица за м. Декември 2004 г. са жени. Средно заплатите на жените съставят 72% от тези на мъжете при 80-85% в повечето Европейски държави. В промишлеността жените получават само 68%. Средната работна заплата на жените е 293 лева и е по-ниска от тази на мъжете /347 лева/ и от средната за страната /320 лв./. Около 52,7% от работещите жени са в следните три отрасъла: преработваща промишленост – 28.3% със средна месечна работна заплата от 229 лева, 24.3% в отраслите образование и здравеопазване и средната работна заплата в тези два отрасъла е съответно 339 лв. и 330лв. § Средно на седмица около "домашното огнище" жената се труди 32 часа спрямо 13 часа за мъжа. Благодарение на домашното производство, поддържано главно от жените оцеляват 80% от българите. Неформалният сектор произвежда около една трета от брутния вътрешен продукт на страната, а 80% от него е приносът на жените. § Продължава да се задълбочава хоризонталната и вертикална сегрегация: Жените преобладават на длъжности за помощен персонал /74,9%/, услугите за населението и търговия /63,9%/, специалисти /приложни –58,25%, аналитични – 64,5%/ и заемат под 1/3 от работните места за ръководни служители и квалифицирани работници; § Липсата на законови механизми за създаване на ефективно равенство на възможностите и равно отношение спрямо работниците-жени и мъже със семейни задължения водят до намаляване на раждаемостта, свиване на детеродната норма, несигурност и нестабилност в партньорските отношения – младите жени не раждат не защото са безотговорни, а защото се страхуват от възможностите да осигурят качествено възпроизводство на децата си. Вече има 42% раждания извън брака, а броят на абортите се доближава до живородените.