Къщата на чорбаджи Иваница се намира на един хълм, който стръмно се издига непосредствено срещу Дунава. Като застанеш с лице към реката, от височината пред теб се простира, докъдето ти очи видят, плоската Влашка равнина, която се слива с хоризонта. Вдясно се намира “Калето” – хълм с останки от римска крепост. На Кирил Христов тия развалини му заприличали на колосален безформен крак със стъпалата към небето. Не се е сетил да се изкачи привечер на хълма, за да види може би най-красивия залез, който може да си представи. Докъдето ти стигне погледът, се простира огледалото на блатото, което се слива с Дунава, а на хоризонта едва се забелязват зелените върби на Беленския остров. Сякаш четката на гениален художник е създала тая декорация, сред която богът-слънце отива на отдих след дневните си трудове. Реката, която далече на запад червенее, а след това преминава в сребро, Влашката равнина, смълчана и тиха, уморена, потънала в привечерна меланхолия, водите на блатото, оцветени с всички нюанси на червеното слънце, блатните тръстики, които излъчват тъга и предизвикват съчувствие със своята безпомощност -  всичко това ти създава усещането, че присъстваш на някакво великолепно тайнство, мистерия на природните сили, с които в тоя момент искаш да се слееш, да загубиш своята индивидуалност, да станеш частица, атом в тая велика литургия.
...
Господарският син, красив като инфант в кадифените си дрешки и лачени обувки, снежнобяло лице и руси букли, сигурно часове наред е стоял край оградата на бащиния си двор в съзерцание на реката. Не искам да кажа, че реката го е направила съзерцателна натура. Може би в същия град се е родил и Бай Ганьо. Но Бай Ганьо едва ли е прекарвал часове на размисъл и романтичен унес край течащата вода. Той е имал по-други гайлета и е оставял завеяните и смахнати поети да зяпат по чудесата на природата, а сам е съсредоточавал своята воля и енергия в “съществените” неща на живота.
Алеко е носел в душата си не понятието за реката, не само представата за нея, а идеята за големите и възвишени неща. В творчеството му тя дори не присъствува. Но не вярвам да е избледняла в чувствените му представи. Просто не е имал случай да разкаже за нея. Като имаме предвид неговото духовно устройство, не можем да не кажем, че тя присъствува в моралния му живот. Както Сидхарта научава от реката заветната дума, която му обяснява смисъла на живота, така Алеко, ако беше живял по-дълго, щеше да осъзнае и осмисли значението на реката за неговия духовен мир. В своя кратък и праведен живот той е осъзнал, че е безсмислено да се трупат богатства тук, на земята, защото подлежат на развала, и други неща имат безкрайно предимство пред тях. И аз съм убеден: реката тайно от него е работила върху душата му, която е била за нея благодатен материал, за да го изпълни с уважение и предана почит към великите неща, към идеалите и морала, към човешкото достойнство и човечеството, защото самата тя е велика, горда, достойна, възвишена.
Кръстьо КУЮМДЖИЕВ