115 години от убийството на Алеко Константинов
115 години от убийството на Алеко Константинов
Личностната реализация на Щастливеца
За мен един от най-големите българи-европейци се казва Алеко Константинов. Творческата и социалната реализация на човека и писателя, който нарече себе си Щастливец, е неотделима от създаването и усъвършенстването на новата българска духовна и материална култура след Освобождението, която категорично трябваше да ни впише в Европата. Реализацията му като поет и преводач, като пътеписец и сатирик от световен мащаб е неоспорима, тя е пример за поколения творци и интелектуалци. Наред с това, социалната му реализация, и то само за 34 години живот под слънцето, е не по-малко успешна и достойна за подражание.
След частните занимания при елитни свищовски даскали и няколко години в Априловската гимназия на Габрово, на 14-годишна възраст той вече е писар или „момче за всичко” в първото гражданско управление на Найден Геров в Свищов през 1877 година.
Средното си образование завършва в гр.Николаев в Русия и веднага записва право в Новоросийския университет на Одеса. От 1885-та до 1892-ра дипломираният млад юрист последователно е прокурор и съдия в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор и съдия в Апелативния съд, юрисконсулт на Столично управление и т.н…До нелепата си гибел на 11 май 1897 г. Алеко на два пъти е уволняван по политически причини и няколко години е адвокат на свободна практика. Година преди смъртта си той завършва хабилитационния си труд „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон”. С него навярно вече е щял да бъде преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, ако рикоширалият куршум не беше намерил сърцето му край с. Радилово, Пазарджишко… Защо отделям толкова внимание на обществено-политическата реализация на личността Щастливец, ли? Ами тя предопределя и творческия му път на писател!
За тези 12 години от своя живот, в които Щастливецът се вписва завинаги в културната и в политическата история на България, той е Общественик, но в най-висшия, в най-благородния смисъл на тази дума. Освен че е инициатор и вдъхновител на организираното туристическо движение у нас, той е настоятел в дружество „Славянска беседа”, член на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет и т.н….
Още от студентските си години Алеко изповядва идеите на Демократичната партия, възхищава се от нейния лидер, от идеолога на българския парламентаризъм Петко Каравелов и публикува в неговото списание „Библиотека „Свети Климент”. Почти до последния си ден Щастливецът праща дописки, фейлетони и пътеписи до партийния официоз „Знаме” и макар убийците да се целят в спътника му Михаил Такев, можем да приемем, че Алеко е убит „по политически причини”. И той, и Такев са членове на ръководството на Демократичната партия. Жестоката истина за убийството, обаче, се корени във факта, че именно Такев е осъществявал политически чадър над пещерци, които се стремят да заграбят земи от мерата на село Радилово. Или разгневените радиловци са издали своята „справедлива смъртна присъда” над Михаил Такев не толкоз по политически, колкото по материални подбуди. Кметът на Радилово платил за покушението, но хората му взели, че убили автора на „Бай Ганьо”. Какво да се прави?... Извинявай, Алеко! - казва героят му…Отпечатъците от цървулите на убийците и днес са изложени в музея на Алеко в Свищов. Стъпките на убийците Алекови по неволя обикалят около сърцето на гения, потопено в бялата стъкленица на незабвението…Те още чакат неговата прошка!?... Имам чувството, че юристът и писателят не биха ги оправдали, но съм сигурен, че ги съжаляват…Нискочелите хорица с първични инстинкти и тогава, и сега заслужават нашето презрение, но кой знай защо, примесено със съжаление. Дано го получат, все пак!...Но думата ми беше за личностната реализация на големия сатирик. А тя несъмнено е постигната от него още преди това гнусно убийство по политико-криминални подбуди. Постигната е и в трите посоки на неговото осъществяване като личност: Писател – сатирик и пътеписец, Юрист-обвинител и защитник, Артист-импровизатор и бохема…Дай, Боже, всекиму!...
Още през 1895-та, по Коледа, т.е. няколко дни преди своя рожден ден, Щастливецът е приятно изненадан от факта, че книгата му „Невероятните разкази за един съвременен българин” е изчерпана „до шушка”. Време е да заявим, че много преди сегашните мастити евродепутати „брюкселската мантия” беше надяната, макар и условно, от Алековия герой, че именно „До Чикаго и назад” и „Бай Ганьо” са преведени през 1900 г. на няколко езика (днес – на повече от 35!) и че ни вписват в Европата с таланта на своя автор. А самородното злато на този талант е забелязано и оценено приживе от такива личности като Пенчо Славейков и Константин Величков, от Цветан Радославов и д-р Кръстев…Оценено е преди около 120 години, а личностната реализация на писателя, юриста и общественика и днес е мечта за всеки български интелектуалец. Накрая не бих могъл, с болка на сърце, разбира се, да не припомня на този интелектуалец, че само преди година в класацията за десетте най-велики българи Щастливецът беше турен в третата десятка, т.е. след „Н.В.” Азис?!...Е, братя мои, интелигентни българи, значи и подир Алеко сме европейци ние, „но все не сме дотам”!
Георги ДРАМБОЗОВ
Личностната реализация на Щастливеца
За мен един от най-големите българи-европейци се казва Алеко Константинов. Творческата и социалната реализация на човека и писателя, който нарече себе си Щастливец, е неотделима от създаването и усъвършенстването на новата българска духовна и материална култура след Освобождението, която категорично трябваше да ни впише в Европата. Реализацията му като поет и преводач, като пътеписец и сатирик от световен мащаб е неоспорима, тя е пример за поколения творци и интелектуалци. Наред с това, социалната му реализация, и то само за 34 години живот под слънцето, е не по-малко успешна и достойна за подражание.
След частните занимания при елитни свищовски даскали и няколко години в Априловската гимназия на Габрово, на 14-годишна възраст той вече е писар или „момче за всичко” в първото гражданско управление на Найден Геров в Свищов през 1877 година.
Средното си образование завършва в гр.Николаев в Русия и веднага записва право в Новоросийския университет на Одеса. От 1885-та до 1892-ра дипломираният млад юрист последователно е прокурор и съдия в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор и съдия в Апелативния съд, юрисконсулт на Столично управление и т.н…До нелепата си гибел на 11 май 1897 г. Алеко на два пъти е уволняван по политически причини и няколко години е адвокат на свободна практика. Година преди смъртта си той завършва хабилитационния си труд „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон”. С него навярно вече е щял да бъде преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, ако рикоширалият куршум не беше намерил сърцето му край с. Радилово, Пазарджишко… Защо отделям толкова внимание на обществено-политическата реализация на личността Щастливец, ли? Ами тя предопределя и творческия му път на писател!
За тези 12 години от своя живот, в които Щастливецът се вписва завинаги в културната и в политическата история на България, той е Общественик, но в най-висшия, в най-благородния смисъл на тази дума. Освен че е инициатор и вдъхновител на организираното туристическо движение у нас, той е настоятел в дружество „Славянска беседа”, член на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет и т.н….
Още от студентските си години Алеко изповядва идеите на Демократичната партия, възхищава се от нейния лидер, от идеолога на българския парламентаризъм Петко Каравелов и публикува в неговото списание „Библиотека „Свети Климент”. Почти до последния си ден Щастливецът праща дописки, фейлетони и пътеписи до партийния официоз „Знаме” и макар убийците да се целят в спътника му Михаил Такев, можем да приемем, че Алеко е убит „по политически причини”. И той, и Такев са членове на ръководството на Демократичната партия. Жестоката истина за убийството, обаче, се корени във факта, че именно Такев е осъществявал политически чадър над пещерци, които се стремят да заграбят земи от мерата на село Радилово. Или разгневените радиловци са издали своята „справедлива смъртна присъда” над Михаил Такев не толкоз по политически, колкото по материални подбуди. Кметът на Радилово платил за покушението, но хората му взели, че убили автора на „Бай Ганьо”. Какво да се прави?... Извинявай, Алеко! - казва героят му…Отпечатъците от цървулите на убийците и днес са изложени в музея на Алеко в Свищов. Стъпките на убийците Алекови по неволя обикалят около сърцето на гения, потопено в бялата стъкленица на незабвението…Те още чакат неговата прошка!?... Имам чувството, че юристът и писателят не биха ги оправдали, но съм сигурен, че ги съжаляват…Нискочелите хорица с първични инстинкти и тогава, и сега заслужават нашето презрение, но кой знай защо, примесено със съжаление. Дано го получат, все пак!...Но думата ми беше за личностната реализация на големия сатирик. А тя несъмнено е постигната от него още преди това гнусно убийство по политико-криминални подбуди. Постигната е и в трите посоки на неговото осъществяване като личност: Писател – сатирик и пътеписец, Юрист-обвинител и защитник, Артист-импровизатор и бохема…Дай, Боже, всекиму!...
Още през 1895-та, по Коледа, т.е. няколко дни преди своя рожден ден, Щастливецът е приятно изненадан от факта, че книгата му „Невероятните разкази за един съвременен българин” е изчерпана „до шушка”. Време е да заявим, че много преди сегашните мастити евродепутати „брюкселската мантия” беше надяната, макар и условно, от Алековия герой, че именно „До Чикаго и назад” и „Бай Ганьо” са преведени през 1900 г. на няколко езика (днес – на повече от 35!) и че ни вписват в Европата с таланта на своя автор. А самородното злато на този талант е забелязано и оценено приживе от такива личности като Пенчо Славейков и Константин Величков, от Цветан Радославов и д-р Кръстев…Оценено е преди около 120 години, а личностната реализация на писателя, юриста и общественика и днес е мечта за всеки български интелектуалец. Накрая не бих могъл, с болка на сърце, разбира се, да не припомня на този интелектуалец, че само преди година в класацията за десетте най-велики българи Щастливецът беше турен в третата десятка, т.е. след „Н.В.” Азис?!...Е, братя мои, интелигентни българи, значи и подир Алеко сме европейци ние, „но все не сме дотам”!
Георги ДРАМБОЗОВ