Свищов - Вашето мнение Община Свищов - Сигнали за корупция Туризъм в Свищов

НАГРАДЕНИТЕ ТВОРБИ

НАГРАДЕНИТЕ ТВОРБИ
Добавена на: 2021-09-24 12:19:27

ОТ ПОЕТИЧНИЯ КОНКУРС "СВИЩОВСКИ ЛОЗНИЦИ 2021"

НАГРАДА „НИКОЛАЙ ИСКЪРОВ“
Прераждане
                Томително забвение… Кръжеше безграничен
                  светът около мене, от щастие пиян.
                  Как искам да се върна… летяща песъчинка –
                  към дъното бездънно на този океан…
                                                              Николай Искъров
 
Затварям се все повече във себе си
като в черупката на орех мъдрочел,
загърбвам всички рани, всички белези
и всички глупости, които съм прочел,
за да отворя своето съзнание
към светлите, значимите неща,
далече от заблуди и терзания,
от мрака на страстта и на властта.
 
Преди гласът ми волен да изчезне,
или да се изгуби сред пазар,
достигнах дъното на всяка бездна,
не станах шут и нито байрактар
на подлеците нагли и лъжците,
оплели ловко хорските съдби,
а днес изгарям плевелите сити,
превърнали мечтите ни в беди.
 
Сега се вслушвам в своя глас тревожен,
сред врявата фалшива оцелял,
прекръствам се: Благодаря ти, Боже,
че не потънах в лепкавата кал!
Усещам – светлината ме превръща,
ще продължа по пътя си напред
със силата нетленна и могъща,
пресътворила хаоса във ред.
 
                                  Димитър Христов Черняев, София
 
 
 
 
 
 
 
 
ПЪРВА НАГРАДА
 
На времето по тънката спирала
                                     „Такава тишина огромна и нито плач, и нито смях.
                                        Вселена – достоверен спомен, а не материя от прах…“
                                                                                                 Николай Искъров
I.
Ще ме обзема времето всецяло,
невидимата пропаст ще задълбочава,
ще задълбочава в пластове и рани…
И само болката ще ми остане.
 
От пропастите не изпитвам страх.
Нали към тях задъхана вървях?...
 
II.
Сега си давам срок, за да узная
защо ме подминава трайно Рая,
защо мечтите ми се разминават
там някъде, по тънката спирала,
с това, което после получавам,
и как съдбата често разрушава
това, което цял живот създавам.
 
III.
Загубих всичко. На ръба съм в рая.
Какво ще бъде утре, не гадая.
Каприза на съдбата възприемам,
че мъдростта е вярното решение
и всякакви енигми разгадава,
преди финала ни да разчертае.
И ето – времето безмълвно ме обзема,
невидимата пропаст се разтваря.
Но аз не се страхувам от финала…
 
Сега не мога време да си дам,
че времето по тънката спирала
върви напред и с устрем продължава.
 
Сега не виждам път, но по безкрая
една спирала твърдо се внедрява,
а времето усърдно сътворява
духовната планета на безкрая.
                     
                                   Валентина Атанасова Тодорова, Плевен
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
ВТОРА НАГРАДА
 
В подстъпите на есента
 
Септември тежки гроздове налива.
И лятото съвсем не си отива,
защото във сърцата ни е сбрано
и да си тръгне сякаш му е рано.
И да си тръгне хич не му е време,
защото има още да си вземе
от буйността на приливи среднощни,
от сладостта на искащите още,
и още, още… Ах, не ни достига
акорд от зов на влюбена авлига,
от страстното кресчендо на щурците,
от припева среднощен на вълните…
Остава лятото по раменете и клепачите,
дори в октомври вече да прекрачва.
А ние ще го понесем напред през дните,
в които ще осъмваме покрити
не с одеяло – с тяло и със длани!
На лятото лозята са обрани –
за нас е сокът им – опияняващо могъщ.
И вече може да набъбне дъжд…
 
                                           Елка Тодорова Василева, Бургас
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
ТРЕТА НАГРАДА
 
Разказват: там е вечно лято, Рай
 
Разказват: там е вечно лято, Рай,
Ако не вярваш – щъркелите питай!
Отлитат всяка есен, но през май
отново в старите гнезда долитат.
И чужд на този полет, и земи
настръхвам зъл като овчарско куче,
припомнил си и зими, и слани,
и как на бой със вълците се учех.
Оставам сам под преспи и мъгли,
от студ и от съмнения разкъсан,
и все бленувам топлите страни,
и от туй ставам още по-навъсен.
И мисля си: щом там е летен рай,
защо ли щъркелите пак се връщат
към този беден и оглозган край
от хищна алчност, и балканска същност?!
И спирам в участта си уморен
пред къща с порта, и гнездо в комина,
и в този снежен и изпръхнал ден
ме срещат с врял боб и парче сланина.
Пресичат ме стада с медни звънци
и вятър от овчарски песни сплетен
сред планината с Рилските очи,
които гледат право към небето.
Със снежни букли старата лоза
изпраща ме с осанка на графиня.
И вихър пълен с нежни имена
ми шепне никъде да не замина.
И презимувал всякаква тъга
цъфтя разпролетен и се разлиствам
над тази шепа страдала земя,
която щом далеч си – страшно липсва!
По дяволите онзи летен рай,
не ми е нужно вечното му лято,
щом тук се връщат щъркели през май,
за да отгледат в Българско децата си!
 
                                               Йордан Димитров Пеев, Стара Загора
 
 
 
 
 
 
 
 
 
ДВЕ СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ
 
Време за обичане
 
Тежиш ми. Като вятър ми тежиш,
като морето от септември ме заливаш.
Гориш ме. Като залез ме гориш,
а после с устни топлото попиваш.
 
Без жал жигосваш кожата ми – там,
където тайно мислите събличам,
където свалям студ, и гняв, и срам –
като в учебник апокрифен за обичане.
 
Отпивам есенното вино. И незнам
знахар ли си или магьосник дивен
че само ти, от памтивека стар
успя да омагьосаш самодива.
 
И лудо биле в мислите ни пари.
Защо стоиш? Да бързаме към вричане –
не ми се пишат зимни мемоари.
Сега е есен. Време за обичане.
                                 
                                          Светлана Николова Ангелова, Харманли
 
 
Улицата
 
На улицата малка, най-тихата в квартала,
която беше някога свят, пълен с чудеса,
една жена стои загледана, поспряла,
играейки отново забравена игра.
А къщите са сбръчкани, напомнящи старицата,
която  все си губеше я ключ, я паметта.
Уж всичко си е същото – и клоните, и жиците,
паветата, бордюрите, и плочките с трева.
И гледат я прозорците, въздишат пак мазетата,
стените посивели са от страст и тъга
по своите момичета, все гонещи момчетата,
които търсят себе си там нейде по света.
Но уличката малка, във себе си се сгушила,
притихнала, унесена, и дишаща едва,
на спомен се усмихва, във нещо се заслушала,
видя ли ме, усети ли, че тука съм била?
 
                                            Таня Иванова Варадинова, София
 
 

Свищов в снимки

Община Свищов Община Свищов Община Свищов Община Свищов Община Свищов Община Свищов Община Свищов Община Свищов Община Свищов Община Свищов Община Свищов

Знаете ли че ...

В Свищов е основан първият български хор

Първият български хор е основан през 1868 година в град Свищов от всестранно надарения...
Научете повече»


Дарителска Кампания