Свищов - Вашето мнение Община Свищов - Сигнали за корупция Туризъм в Свищов

Принцът на науката

Принцът на науката
Добавена на: 2012-06-22 15:59:52

150 г. от рождението на проф. Иван Шишманов

150 г. от рождението на проф. Иван Шишманов
Големият учен, литературовед, етнограф, фолклорист, обще- ственик и читалищен деятел проф. Иван Шишманов е роден на  22 юни 1862 г. в Свищов. Както се шегуваше приживе един  от   големите поети на България Иван Давидков: „А, бе, всичко  ли в това градче е първо българско?...”Поетесата Първолета Прокопова му отговаряше: „Всичко, Иване! И училище, и читалище, и  академия!... Това не ти е Запад-нала  България!”...
Именно първото българско читалище в града е оня храм на възрожденската ни култура, където юношата се докосва до Н.В. Изкуството, където се ражда пиететът му към театъра, към литературата и музиката. Той расте „в компанията” и под неотразимото въздействие на такъв театрал като баща си   Димитър Шишманов, на такива големи творци като Николай Павлович, Цветан Радославов и Алеко Константинов. Учители в това будно дунавско градче са  били такива просветители като  Емануил   Васкидович, Янко Мустаков и  Георги Владикин, а богати и родолюбиви дарители създават  елитната  търговска  гимназия, училищата, читалището и днешната авторитетна Стопанска академия...   
Даскалите от Свищов и Видин  предричат на бъдещия „принц на науката” още от детството  „склонността му  към умствени занимания и подчертаната  му любознателност”... А така, както Борис Вазов  шеговито го е нарекъл  „принц”, той  едва ли  е съзнавал колко е прав!...От една страна Иван Шишманов е потомък на  Шишмановци – царе от Втората българска държава, а от друга – положението му е на учен от  световна величина, признат от повечето академични общности на Европа. Истински  принц – по рождение  и  по призвание!... И  неговата възлюбена „принцеса”, очарователната му съпруга  Лидия Шишманова, ще напише в спомените си: „Той не обичаше да говори за себе си... Работеше със свръхестествена енергия, а количеството книги, които Шишманов поглъщаше, беше феноменално...”Още на 14-годишна възраст бъдещият „принц на науката” бил забелязан от Феликс Каниц – пътешественикът и ученият, който му издействал  стипендия и го пратил да учи в Педагогическото училище на Виена Юношата се учи прилежно шест години, превръща се в красив и благовъзпитан младеж и още на 20-годишна възраст става подначалник в Министерството на просвещението...По-късно държавата го праща да учи „педагогия и философия” в Йенския университет, а той завършва  „между другото” и  университетите в Лайпциг и Женева, за да се върне през 1888 година отново в  просветното министерство на майка България. Вече е началник на отделение, т.е. „висш държавен служител на просвещението”. Като такъв започва издаването на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”, издава го 18 години и това списание е известно като „министерското”. Като преподавател във висшето училище или в бъдещия университет на София Шишманов налага включването на западноевропейската литература в учебните програми, развива изучаването и популяризирането на етнографията и фолклора, осигурява за столетие  напред  научните ни връзки с учените на Украйна, Румъния, Сърбия, Чехия, Норвегия и т.н. По времето на Стамболов той, макар и „демократ, неизкушен от политика”, приема  най-сетне да стане министър на просветата с надеждата, че ще осъществи  своите  научни, културни и образователни проекти...Тогава просветното министерство включвало и различните клонове  на науката и културата, а министърът обосновавал и защитавал своите виждания за бюджета и пред Н.В.Княза, и пред Народното събрание. Големият учен – в ролята на министър!..Той се справя блестящо и яростно воюва срещу  закриването на училища, срещу увеличаването на  училищните такси и срещу намаляването на „даскалските заплати”.  Професорът  не  си поплюва, даже „изнудва” свои приятели банкери и търговци да поемат издръжката на по-талантливи ученици... Същевременно, сам изкушен от поезия и драматургия, министърът-професор поддържал  връзки с Ромен Ролан, с Максим Горки, с Плеханов и  Йенсен...Той пише редица отзиви и монографии за творчеството  на  Иван Вазов, Алеко Константинов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Елин Пелин и т.н....По негово време се откриват  Рисувалното училище, Народният театър, Музеят на Възраждането и т.н...По негово време се откриват и 400 нови читалища в България. А  през 1911 година, на учредителното събрание в Сливен, той приема да оглави читалищния съюз и го води близо десет години. „Читалищата са ми легнали на сърце от детството!”- казвал „принцът” и чак до гроба си възлагал  големи надежди на тях като на „най-самобитните български духовни огнища”...
 
Георги ДРАМБОЗОВ

Свищов в снимки

Община Свищов Община Свищов Община Свищов Община Свищов

Знаете ли че ...

Първото училищно дарение в България

През 1812 г. свищовецът Филип Сакалариевич, търговец във Виена, прави първото в България...
Научете повече»


Проект №DIR-5112122-3-68

Дарителска Кампания