Свищов - Вашето мнение Община Свищов - Сигнали за корупция Туризъм в Свищов

Адвокат на нашия свят

Адвокат на нашия свят
Добавена на: 2012-01-20 14:57:38

Слово, изнесено на Алековата вечер по повод 149 г. от рождението на писателя

Адвокат на нашия свят

Уважаеми дами и господа,
Ние искаме да възкресим Алеко. Ние сме жадни да го посрещнем като един от нас в 2012 г. Ние ще пренебрегнем формалина, в който мъртвите ни предшественици са поставили сърцето му, ще потушим спомена за прочетеното около обстоятелствата на неговата смърт, ще изоставим за малко грижите за иконата, която сме си създали от него.
Нашият съвременник г-н Алеко Иваницов Константинов, честен адвокат, има една малка слабост, на която той непременно ще се поддаде: обича пътуванията. Мечтае за Чикаго. Защо не? Българската диаспора в Чикаго, чието зараждане днес се датира към 1900 г., макар че миграционните процеси натам започват още след Освобождението, живее своя откъснат от нас, но все по-активен живот в американското общество. В Чикаго има български медии – телевизии, вестници, списания, интернет сайтове. От 2001 г. там се издава в.”България”, от който тръгват и няколко други издания – „България 21-ви век”, „Старт БГ”, „България сега”. Чикаго има и своите тв- и радиопроекти, предназначени за българи. А през 2012 г. Българо-американската асоциация в Чикаго навършва 10 години от основаването си. Ще изпратим г-н Алеко Константинов на една от сесиите й – например на тази, чиято тема е опазването на българския език и култура в Америка, с приоритет върху образованието на младото поколение в българските училища. Той е писател, може да присъства и ще бъде драг гост отвъд океана.
Днес любимата миризма на г-н Константинов – тази на параходите и железниците – не е от особено значение. Самолетният билет от София до Чикаго, в зависимост от компанията, двупосочен, варира между 580 и 797 €. А до София – ако случайно писателят е дошъл да се повиди с роднините си в Свищов – с влак! Малко екзотика, малко любими изживявания от 19-ти век. Ами финансовото обезпечаване? Честен адвокат! „Чувам по някой път, че… този спечелил двайсет хиляди лева, онзи загубил трийсет хиляди. Господи! Трийсет хиляди лева!... Где са тези трийсет хиляди лева, че да дам на Филарета половината и за мене половината, па една телеграма до доктора, па по един паспорт и хайде… Че тогава да ви дръпна аз едни пътни бележки… Ама где този господ?...”
Пенчо Славейков свидетелства, че без помощта на Филарет Голованов „Алеко не би ходил ни в Париж, ни в Чикаго, а в София често не би знаял как да свърже двата края на конеца. Голованов беше влюбен в Алека, като баща в своето даровито чедо, готов всичко да направи за него.” Но Филарет Иванович Голованов, украинец от Тулча, работи в Министерството на вътрешните работи като началник на отделението за пенсии. Той в момента има много работа покрай пенсионната реформа и за никакви пътувания при него не може да става дума. От една страна, поетапното увеличаване на възрастта за пенсиониране с по 4 месеца на година от 1 януари 2012-та е увеличило молбите за пенсиониране с около 30%. От друга страна, Министерството трябва да оборва ежедневно опозиционната реторика, че управляващата партия е обявила „джихад” на българския пенсионер. С малко пари, разбира се, г-н Голованов би могъл да помогне на приятеля си Алеко.
„Докторът”, за когото говори г-н Константинов, е д-р Стоян Радославов, главен лекар на русенската болница. С близо 30 години по-възрастен, с висше медицинско образование, получено във Виена, с опит като „губернски врач” в Русе, той е напълно подходящ за съветник към Министерството на здравеопазването по въпросите на предстоящата здравна реформа. Д-р Радославов ни е нужен тук – заради изработването на Новия модел за финансиране на болничната помощ, Националната здравна карта, Концепцията за по-добро здравеопазване, Концепцията за деинституционализацията на децата от Домовете за медико-социални грижи и Концепцията за болнично преструктуриране. Тук, в България, уважаеми д-р Радославов, и никакви глезотии в Чикаго!
И тъй, днес нека кажем от Свищов „на добър път” на Алеко Константинов до Чикаго. Българите там ще се радват да се срещнат с един талантлив сънародник, при това представител на новата ни правова държава. Тук ще пропуснем леките неудобства (т.е. нощното пътуване към София), предизвикани от стачката в БДЖ. Г-н Константинов е предвидлив и е тръгнал с едно денонощие по-рано. Жертви трябва да се правят, особено ако оздравяването на компанията е условие от Европейската комисия, за да се получат 300 млн. € за нови влакове. Бюджетът за тази година дори ще бъде по-агресивен, за да може БДЖ догодина да излезе на печалба. А пътуването със самолет към Новия свят е хиляди пъти пό за предпочитане от люлеенето с парахода La Touraine. Ние сме в света на скоростните мобилности. Стига да не си изпуснем самолета.
След сесията на Българо-американската асоциация чикагските българи не желаят да занимават г-н Алеко Константинов със собствените си неволи. „За да оцелееш в Чикаго, са ти необходими три неща – твърди 29-годишната Ани Генова от българския интернет портал www.EuroChicago.com. – Трите разковничета на успеха, които тук са определящи, са опитът, езикът и шофьорската книжка.” Но в.”Монд  дипломатик” съобщава, че „като че ли преуспелите българи в най-голямата ни диаспора извън страната са по-малка част от социално оцеляващите. Затова никак не е случаен горещият апел за разширяване на българския кръг на влияние в Чикаго, който… посланик… Елена Поптодорова отправи по време на Втората световна среща на българските медии. „Мечтая си за деня, когато в американския Конгрес ще има българско име.”
Алеко се среща в Америка и със сърбина Неделкович, вече американски гражданин. „Све едно, ща су срби, ща су бугари – брача словени!” Честният пътешественик си записва: „Те са откъснати от отечествената си почва и виждаш, че искрено, с гордост се наричат американци. На бившето си отечество гледат като на нещо останало някъде там, далече, в мъглата. Интересите на щата и на града… са и техни интереси. Те винаги четат газети и са постоянно в течение на американските работи, като не забравят и Европа.” Но идва и мъдростта на натурализираните американци, изказана като събран житейски  и граждански опит: „Овде е таква велика корупциjа, що je нигде нема; у вас, у Европи, лjуди су императори, овде е злато император; коj има наj-више злата, он има наj-више силе. Парица е царица, како кажу у нас.”
По сведения от „Монд дипломатик” (март, 2009), днес имигрантите ни в Чикаго „работят в три основни сфери – услуги, производство и търговия, като по-голяма част от тях са в американски фирми. Много малък процент са рискували и са развили собствен бизнес, и то в областта на услугите. Повечето са избрали професии, по-ниски от образователния им ценз.” Ето защо онова, което те биха могли да покажат от живота си на своя любознателен сънародник Алеко Константинов, е именно от областта на производството, търговията и услугите. И той пише в „До Чикаго и назад”: „… Никога и нигде не бях виждал толкова големи и красиви плодове и градински произведения… тука видях круши и ябълки, големи като главите ви (нямам по-точна мярка за сравнение)… Не зная дали ще сбъркам, но ми се чини, че ще излезе май три килограма един домат. Ами картофи, краставици – великани в сравнение с нашите. Боже, какви грамадни ягоди видях – да не повярваш, цял юмрук! Ами банани, ами ананаси! Не, Кюстендилският окръг не може да се конкурира с Калифорния по плодовете (а също и по златото, ако не се лъжа…)” Дано съвестта на Алеко Константинов не потръпне, ако научи истината за селскостопанските чудеса на Америка! На нас ни е скъпо възхищението в неговите очи.
Разбира се, ако ще се показва светът ни, да се показва. „И гърците, горките, и те бяха се изложили – продължава пътеписецът. – Малко маслинки, малко сол, няколко други минерала, няколко бутилки с вино и ракия и туйто. Хепидже работа! Добре си живееше у американците обаянието от Гърция на Платона и Аристотеля, на Софокла и Аристофана, на Темистокла и Аристида. Че трайте си бе, хора, гледайте си сиромашийката. Йок, да види светът колко сте напреднали! Е, видя я! Един чувал маслини!”
За състоянието на чикагските касапници ние никога не бихме разказвали на уважаемата аудитория. Никак не е случайна мъдростта, ширеща се напоследък по интернет форумите – това мъдро място, - че човек не бива да знае как се правят надениците и законите, защото е твърде мръсно. А и г-н Алеко Константинов, от много разсъждения върху смъртното наказание и правото на помилване например, няма да излезе на добър край. Но един честен адвокат е впечатлителен, птичка божия, която не може да мълчи: „Навсякъде мрачно и хлъзгаво от нечистотии, а смрад!... На няколко пъти ми се повдига, закрих си носа с кърпа – нищо не помага, стана ми съвсем лошо, още пет минути, и аз щях да падна в несвяст… До какви безобразия е довела жаждата за злато!” В България обаче министърът на земеделието и храните ще въведе ред в цялата тази история. Новото е, че Горнооряховският суджук е вписан като защитено географско указание в Европейския регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания, съобщават от Министерството на земеделието и храните. Не е ли същото и със законите в нашата татковина? Те също трябва да бъдат защитено географско указание. Дай, боже, всекиму късмет и справедливост!
Какви тенденции отчита българската общност в Чикаго към днешна дата? „Финансовата кредитна криза – пише Българската редакция на „Монд дипломатик” (2009), - закриването на стотици хиляди работни места, повишаването на цените на всички стоки от първа необходимост в САЩ засегнаха сериозно жизнения статус на българските граждани, живеещи там. През последната година голям брой български семейства се завърнаха в родината. И тенденцията е това да продължи. Българската общност в Чикаго, обаче, няма да изчезне и ще продължи да развива своите дейности в най-големия български град в Съединените щати.” Сега вече и г-н Алеко Иваницов Константинов може да се завърне в България. В Америка „капиталистите избират депутати, сенатори и даже президенти. Борбата между републиканците и демократите е всъщност борба за успеха на тия или ония предприятия, все в полза на капиталистите. А като следствие от това е деморализация в управлението, подкупничество; корупция, която хвърля сянка върху добрите страни на американския обществен живот, корупция, каквато не срещаме в европейските държави, с която е безсилен да се бори даже такъв свободен печат, какъвто е американският.” А Алеко е родолюбец и е готов да съизмери всяко българско качество със световните. У нас нещата не са такива и книгата „Бай Ганьо” още не е написана.
Самолетът го пренася мигновено до София. Да го върнем ли в Свищов? Официално вече е обявен краят на железничарските стачни действия, подписан е Колективният трудов договор в БДЖ Пътнически превози ЕООД. 1109 служители са приели предложението на ръководството за доброволно напускане. Сега нещата ще се оправят. Шарени влакове ще се движат след февруари. БДЖ ще продават рекламни площи по вагоните и вътре в тях. Сега и без това се рисуват графити по вагоните, по-добре е да има реклами, което ще носи пари. Тарифите ще бъдат готови до края на януари, съобщи шефът на компанията.
„(О, добре дошли! Какво има в Америка?)” В Америка и у нас, във времето и в пространството има… въпроси. Ще му дръпне ли сега Алеко Константинов едни „пътни бележки”? Ще ги издаде ли, като няма кой да ги чете? Ще напише ли през следващата трудна финансова година „Бай Ганьо”, или ще създаде в роман една антиутопия, в която сегашните обществени тенденции се превръщат в кошмарни крайности? Ще пита ли още „ами кога ще живеем”? „Може би да дойде време – се казва във финала на „До Чикаго и назад” – и аз сам да се чудя на този си ум, може би и аз да стана положителен, практичен… Ама нà, младини!...”
Дами и господа, въпроси има и за нас. Ще държим ли и ние все още на прищявката си… да възкресим Щастливеца? Ще го поканим ли в своята епоха?
Ще се наеме ли Алеко Константинов да бъде честен адвокат на нашия свят?...

Галя КОНСТАНТИНОВА

Свищов в снимки

Община Свищов Община Свищов Община Свищов Община Свищов

Знаете ли че ...

Кой е Николай Катранов

Николай Катранов, руски възпитаник, поет, е роден в Свищов през 1829 г. и умира в Италия...
Научете повече»


Проект №DIR-5112122-3-68

Дарителска Кампания