От Свищов е авторът на българския химн

Цветан Радославов е роден в Свищов през 1863 г., автор на песента "Мила Родино", която след обработка от композитора Добри Христов, през 1964 година се превръща в химн на Република България. Освен създател на българският химн, Цветан Радославов е и блестящ учен от европейска величина, един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), защитил доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вундт. Той отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където като учител в ІІІ-та мъжка гимназия в София смята, че прави истинския си принос в съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. През целия си живот, роденият в Свищов ерудит, живее в малка мансарда на улица Ангел Кънчев 3, където днес има плоча, направена от Георги Чапкънов. Родолюбието и отдадеността на Цветан Радославов към бъдещето на Родината му е лишено от всякаква патетика – то е така естествено, искрено и всекидневно, както естествено, истински и като възклицание се е родила песента "Мила Родино" при стъпването му на българска земя след дългогодишно отсъствие. Българите по света повтарят тази песен по същия начин – като възклицание, като въздишка. Текстът и многократно е видоизменян и дописван. Песента е имала много горещи поддръжници и много яростни противници, като акад. Петко Стайнов, например, който твърдял, че тя е прекалено силно повлияна от клезмерите – пътуващи музиканти от ашкеназките евреи, за да бъде български химн. Добри Христов, комуто принадлежи окончателната музикална обработка на песента също приема, че мелодията е останала в сърцето на Радославов от досега му в родния Свищов с ашкеназките евреи, но като истински български академик твърди, че песенната памет на българите включва толкова много мелодии и интонации от стотици други народи, че е съвсем естествена част от уникалното многообразие и неповторимост на българския фолклор. По този начин, освен обяснение в любов към Отечеството (Радославов пише песента, когато се връща от Лайпциг, за да се включи в Сръбско-българската война), българският химн е чудесна метафора за това, че изключително древният български народ, се е превърнал в днешната българска нация, приемайки в генната си памет, в мислите и чувствата - душите, съдбите и песните на стотици други народи. Една метафора за общия, свързан свят, в който нашият глас е и древен, и модерен. И индивидуален, и общ. Той е в хармония с бъдещите дни.